САЩ водят погрешна война срещу Китай

Изчезването на Съветския съюз остави голяма празнина. „Войната срещу тероризма” не бе пълноценен заместител. Китай обаче отговаря на всички изисквания. За САЩ той може да бъде идеологичесият, военен и икономически враг, от който мнозина се нуждаят. Най-накрая има достоен противник. Това е основният извод, който си направих от тазгодишната среща на Билдербергите, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Съперничеството с Китай се превръща в основополагащ принцип в американската икономическа и външна политика, както и в областта на сигурността. Дали е основополагащ принцип на Доналд Тръмп не е толкова важно. Американският президент има вътрешният инстинкт на националист и протекционист. Други осигуряват рамката и детайлите. Целта е американска доминация. Това означава контрол над Китай или разграничаване от него. Всеки, който вярва, че базираният на правилата многостранен ред, глобализираната икономика и хармоничните международни отношения ще устоят на конфликта САЩ-Китай, вероятно е заблуден.

Удивителният правителствен доклад на Пекин за търговския конфликт със САЩ, публикуван в началото на юни, е доказателство. За мен тягостният факт е, че по много въпроси китайските позиции са правилни. Фокусът на САЩ върху двустранните дисбаланси е икономически неграмотен. Гледната точка, че кражбата на интелектуална собственост е нанесла огромни щети на САЩ е съмнителна. Твърдението, че Китай грубо е нарушил ангажиментите, поети с присъединяването му към Световната търговска организация (СТО) през 2001 г., е крайно надценено.

Да се обвинява Китай в измама е лицемерно, когато почти всички търговски политики на администрацията на Тръмп са в нарушение на правилата на СТО, което се потвърждава от решимостта на САЩ да разрушат системата за уреждане на спорове в рамките на организацията. Преговарящата позиция на САЩ спрямо Китай се олицетворява от правото на силата. Това е особено вярно на фона на настояването Китай да приеме ролята на САЩ като съдия, съдебен заседател и изпълнител на присъдите по търговските споразумения.

Спорът относно условията на пазарна отвореност и защита на интелектуалната собственост би могъл да се реши с внимателни преговори. Такова уреждане може дори да помогне на Китай, тъй като би отслабило здравия държавен контрол и би подкрепило пазарно ориентираните реформи. Въпросите сега обаче са твърде сложни за такова решаване. Това е отчасти заради мъчителното разпадане на преговорите, а още повече заради засилващия се дебат в САЩ относно това дали интеграцията с държавната китайска икономика е желана. Опасенията във връзка с Huawei се фокусираха върху националната сигурност и технологичната автономност.

На либералната търговия все повече се гледа като на „търговия с врага”. Налага се охарактеризирането на отношенията с Китай като конфликт с нулева сума (при който печалбата на единия е възможна само за сметка на другия – бел. прев.) Неотдавнашните коментари на Кайрън Скинър, директор по планирането в държавния департамент, са красноречиви. Съперничеството с Пекин според нея е „битка с напълно различна цивилизация и идеология, каквато САЩ не са водили преди”. Тя добавя, че това ще е „първият път, в който имаме голям неевропейски конкурент”.