Имаме ли наистина проблем с неравенството?

Една област, в която проблемът с неравенството е най-остър е заплащането на главните изпълнителни директори. В САЩ съотношението между него и средното заплащане нарасна от 30 пъти до над 300 пъти, според Института за икономическа политика, мозъчен тръст във Вашингтон. Това повдига няколко въпроса. Първо, отразява ли заплащането на ръководителите това, което те допринасят? Или не са ли те просто в позиция да се възползват от усилията на другите? Струва ли си Тим Кук (главният изпълнителен директор на Apple – бел. прев.) 136-те милиона долара, които прибра през 2017 г.?

Изменчивостта на представата за това да бъдеш платен колкото заслужаваш се илюстрира и от националните различия. Според консултантската компания Willis Towers Watson медианното възнаграждение на главните изпълнителни директори на големи компании през 2016 г. е било 11,7 млн. долара в САЩ, 5,3 млн. долара във Великобритания и 1,2 млн. долара в Япония. След като ръководителите често твърдят, че се състезават на глобален пазар за таланти, е трудно да си обясним защо японските шефове „заслужават” една десета от това, което вземат американските.

Това е още преди да отчитаме наследеното богатство. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на дете, родено в бедно семейство във Великобритания, ще са му нужни пет поколения, за да достигне до средния доход. Противно на това, на най-богатите хора в Обединеното кралство не се е наложило да се изкачват много нагоре.

Идеята за чистата меритокрация е понякога възприемана като идеал. Наистина ли е така? Тя може да накара тези на върха да вярват, че го заслужават. В „Капиталът през 21 век” Томас Пикети казва, че тези фактори могат да се отразят много зле на онези извън най-богатите и най-успешните: „Те са бедни и са описвани като безгласни и незаслужаващи.”

Означава ли това, че западните общества са близо до точка на пречупване? Позовавайки се на Годишния справочник на ЦРУ Миджс заявява: „Трябва само да погледнете Латинска Америка, за да видите докъде може да стигне неравенството.”