Салвини може би не е демонът на ЕС

По-рано през юни италианската статистическа агенция констатира, че 1,8 млн. домакинства живеят в „абсолютна бедност”. Тези семейства наброяват 5 млн. души, или 8,4% от населението, пише Тони Барбър за Financial Times.

Някой може да се заяде, че европейското определение за бедност е много по-различно от това в по-бедните части на света, но Италия е страна, в която средната заплата стагнира, някои обществени услуги се разпадат, а доходът на човек от населението спада с всяка година под този на западните ѝ съседи.

Успоредно с тази неприятна картина обаче съществува една по-динамична страна на Италия. Тя обяснява защо въпреки предвижданията, че Италия ще изпадне в крайна криза, страната никога не се плъзга по ръба.

Като се изключи енергията, на която Италия е голям вносител, търговският излишък нарасна през миналата година до 4,6% от БВП спрямо 1,4% през 2010 г. Числото отразява главно експортната сила на индустрията в Северна Италия.

Тази част от икономиката може да се похвали с компании от световна класа и осигурява високо качество на живот в региона. Но дори този успех не може да потисне опасенията на финансовите пазари, европейските капитали и италианските кръгове, които са критично настроени към нестандартното популистко коалиционно правителство, което пое властта преди малко повече от година.

Основният обект на безпокойство е Матео Салвини, вицепремиерът и лидер на крайнодясната антиимиграционна Лига, която след победата си на европейските избори е неоспоримо доминиращата партия. Салвини обича да се плези на Брюксел. Той се подиграва на правилата за бюджетния дефицит на ЕС, като постоянно обещава да ги игнорира или премахне.

Салвини не се отказва от мини-ботовете (ДЦК в малки деноминации, с които може да се плащат данъчни задължения; потенциална паралелна валута – бел. прев.), които, ако бъдат въведени, могат да изглеждат като опит да се подготви Италия за излизане от еврозоната.

Но точно както Италия непрекъснато отрича прогнозите за предстоящ крах, така е малко вероятно и Салвини да се превърне в демона на европейските кошмари.

Във всеки случай проблемите на Италия имат толкова дълбоки културни и институционални корени, че е подвеждащо да се концентрираме върху политиките и изказванията на отделен политик, колкото и провокативни да са те.

Томазо Падоа-Шиопа, покойният централен банкер и икономист, имаше някои отлични прозрения по този въпрос. Веднъж той отбеляза, че за да преодолее несгодите си Италия може да възприеме или свободния пазарен Тачъризъм, или държавната намеса в икономиката, свързвана с Жан-Батист Колбер, финансовият министър на Луи XIV.