Салвини може би не е демонът на ЕС

Тачъризмът обаче бе изключен, защото на италианските политици им липсва куражът да осъществят такива политики в условията на ожесточена опозиция. Колбертизмът пък бе изключен, защото италианската държава е твърде неефективна.

От завръщането на демокрацията след края на Втората световна война, слабостта на италианската държава придоби някои странни форми. Събирането на данъци в Сицилия не е много по-ефикасно от периода до 1984 г., когато то бе ръководено от членове на мафията, които събираха 10% комисионна и плащаха подкупи на политиците. В крайна сметка им бе потърсена отговорност, но данъчните приходи от Сицилия се сринаха, след като държавата си върна контрола.

Можем да приемем, че Салвини не е достатъчно дълго на власт, за да съдим за способността му да подобри ефективността на държавата. Но както с всички италиански политици има поводи за съмнение. В последното си икономическо изследване за Италия ОИСР призова за реформи на публичната администрация и правосъдната система, тъй като те биха утвърдили силата на правото и подкрепили инвестициите и ръста на производителността.

Годината на Салвини във властта показва, че неговите приоритети са други – консолидиране на господството му върху дясната част на италианския политически спектър и максимизиране на влиянието му на европейската сцена. За да постигне първата цел, той трябва да забие кол в сърцето на Форца Италия – някогашната доминираща партия на бившия премиер Силвио Берлускони. За да изпълни втората цел, Салвини трябва да си спечели определено уважение в европейските властови среди.

Това може да излгежда като далечна перспектива, но съществува прецедент. Джанфранко Фини, вицепремиерът на Берлускони, водеше партия с неофашисти корени, но се измести в център-дясно под влиянието на умерените европейски политици, които срещна в Брюксел. Възможността Салвини да извърви същия път може би е една от причините, поради които ЕК, която съблюдава фискалните правила на еврозоната, не е склонна да поведе борба срещу Рим заради италианския дълг.

Комисията пресмята, че, както стана миналата година, финансовите пазари могат да осигурят необходимата дисциплина, за да се държи под контрол фискалната позиция на популисткото правителство. Преди Лигата и анти-системното движение Пет звезди да дойдат на власт, разходите по обслужване на дълга на Италия бяха сходни с тези на Испания, но спредът в доходността на италианските ДЦК се разшири.

Италианските трудности представляват бавно изгаряща смес, запалена преди десетилетия, а не палеж, причинен от сегашните й управници. Окуражен да поеме по прагматичен път от Брюксел и бизнес съюзниците на Лигата от Северна Италия, Салвини може да се окаже по-малка заплаха за политическия и икономическия ред в ЕС, отколкото сочи неговата реторика.