Великобритания се нуждае от ново отлагане на Brexit

Общите избори са неизбежни, но не е сигурно кога. Политическата некомпетентност лиши Джонсън от парламентарно мнозинство и обедини опозиционните партии срещу него. Лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин, който е толкова враждебен към ЕС, колкото и много от консерваторите, възприе изцяло опортюнистична позиция, която оставя неговата партия в пасивно положение.

Връщането на депутатите в Уестминстър ще им позволи да засилят правните гаранции, които вече въведоха, срещу заплахата на Джонсън за излизане от ЕС без сделка. Най-вероятно те също така ще блокират предсрочните избори, докато не бъде постигнато споразумение с ЕС за удължаване на процеса по член 50 за трети път. Нищо от това обаче не очертава пътя към споразумение.

Перспективата за сделка на срещата на върха на ЕС през октомври е вече невзрачна. Предложенията на правителството за замяна на договореностите за ирландската граница - така наречения бекстоп - предлагани на предшественика на Джонсън Тереза ​​Мей, са далеч от каквото и да било осигуряване на отворената граница, изисквана от мирното споразумение от Разпети петък.

Съществува и по-дълбокият въпрос с доверието. Лидерите на ЕС знаят, че на този министър-председател не може да се вярва да спазва обещанията си за бъдещите отношения между Великобритания и съюза. Те виждат, че той нито се ползва с достатъчно уважение, нито разполага с достатъчно гласове, за да изгради коалиция в полза на ново споразумение. Кой иска да прави бизнес с политик с лъжливото досие на Джонсън?

Опциите, които остават са сделката, договорена от Мей и вариант, който ще замени общ бекстоп за Великобритания с такъв ограничен до Северна Ирландия. Джонсън отхвърли и двата плана, като нито един от тях не е сигурно, че ще получи подкрепата на депутатите.

Това оставя съдбата на Великобритания в ръцете на ЕС. Повече от три години след референдума партньорите й могат да бъдат извинени, че искат всичко да приключи. Великобритания носи отговорността за Brexit. Други членове на ЕС вече платиха значителна цена. Ако британските политици сега не могат да намерят начин да напуснат, те едва ли могат да очакват неопределена серия от отлагания.

Колкото и неоснователно да е искането обаче, отказът на ЕС да отложи Brexit на практика би означавал изгонване на Великобритания в момент на безпрецедентна политическа криза. Освен непосредствените щети за европейските икономики от Brexit без сделка, въздействието върху дългосрочните отношения би било неизмеримо.

Какво може да предложи Великобритания в замяна на повече време? Не много. Удължаването на крайния срок с още няколко месеца ще осигури време за избори, които биха могли да разчупят безизходицата. Това също е малко вероятно. Най-доброто, на което може да се надяваме, е, че най-накрая нов парламент ще приеме неизбежното и ще свика втори референдум. Няма обаче гаранции.