Централните банки нямат експертиза относно климатичните промени

Нямаше сериозно обществено несъгласие с обявлението на Международния валутен фонд (МВФ), че се стреми бързо да интегрира изменението на климата в своята дейност по наблюдение. Новият императив на фонда беше предшестван от редица подобни ангажименти от страна на централните банки на страните членки. Сега сред централните банки съществува почти пълен консенсус, че са се обърнали към екзистенциалния въпрос за изменението на климата, пише Джон Дизърд за Financial Times.

Може ли обаче да попитаме какво знаят МВФ, централните банки или по-общо монетарните икономисти за физиката на изменението на климата или за подробностите относно това как индустрията и политиката да отговорят на предизвикателството? „Почти нищо“ ли ще бъде отговорът? Или пък, че „монетарните икономисти просто допринасят за проблема, а не за решението“?

Не съм сигурен в отговора си, но би бил една от тези две фрази. Предстои много работа по декарбонизацията и приспособяването към изменението на климата, но централните банки нямат конкретен опит в тази област. Освен това те са толкова непопулярни, че участието им би могло да намали, а не да увеличи публичната подкрепа за прогресивните политики.

Трябва да се направят съществени избори относно разпределението на ресурсите, свързани с климата, и въпросите с разработването на полезни аналитични рамки. Например, трябва ли фискалната политика и индустриалното регулиране да насърчават развитието на металите и минералите, необходими за чиста енергийна система? Или не?

При изпълнение на изискванията за чисти горива през 2020 г., определени от Международната морска организация, трябва ли да се предпочитат корабите, работещи с втечнен природен газ пред корабите, които горят морски дизел? Или ще е обратното, предвид климатичните ефекти на метановите емисии?

Електричеството от водни централи обикновено влиза в категорията „чиста“ мощност. Но какво да кажем за ефектите на изтощаването надолу по течението на хидроязовирите? Това означава ли, че хидрото е неблагоприятно за климата в регионален или глобален план?

Трябва ли ръководителите на електрически мрежи да поемат водеща роля при определяне къде се намират възобновяемите енергийни източници, за да се гарантира по-бързото им включване? Или строителите на възобновяеми енергийни паркове трябва да избират местоположението им въз основа на слънчевата или вятърна интензивност?

Наднационалните банки за развитие, енергийните регулатори и някои специализирани групи за отпускане на заеми имат разбиране по тези въпроси. Така правят и физиците, климатолозите, инженерите и, да, електоратите по целия свят.

Когато МВФ поеме официален ангажимент за персонал и ресурси, ще установи, че е изключително трудно да се постигне консенсус между страните членки относно това, което всъщност прави: да използва валути за изпълнение на краткосрочни или средносрочни програми за корекции. Климатът е дългосрочен въпрос. Фондът не е създаден като дългосрочен кредитор или инвеститор, освен в Аржентина.