Избягването на поредната глобална катастрофа е недостатъчно

Тази промяна в европейския баланс води до катастрофална тукидидска война между Обединеното кралство, отявлена страна на статуквото, особено след като германците започнаха да изграждат модерен флот, и Германия, надигаща се негодуваща сила. Междувременно индустриалната продукция на САЩ се повишава от 15 до 32 на сто от световната, докато Китай изпада в незначителност. Вследствие на това действията на САЩ (през големите конфликти през 20-ти век) и бездействието им (между двете световни войни) определят резултатите.

Днешната ера е смесица от трите предходни. Тя е белязана от конфликт на политически системи и идеология между две суперсили, както в студената война, от спад на доверието в демократичната политика и пазарната икономика след финансовата криза, както и от възход на популизма, национализма и авторитаризма, като през 30-те години на миналия век. Но най-важното е, че новата ера се характеризира с драматична промяна в относителната икономическа мощ - подем на Китай като този на САЩ преди 1914 г. За първи път оттогава САЩ са изправени пред сила с икономически потенциал надвишаващ техния.

Периодът преди 1914 г. завърши с катастрофална война, както и периодът между двете световни войни, макар че той е сравнително успешен след 1945 г. Студената война завърши с мирен триумф. Сега светът е изправен пред предизвикателства, които лесно могата да се сравнят с тези от по-ранните периоди. И така, какви уроци трябва да научим от тези епохи?

Може би най-очевидният е, че качеството на лидерството има значение. Капацитетът и намеренията на китайския президент Си Дзинпин са достатъчно ясни: той е отдаден на партийното господство във възраждащ се Китай. Но политическата система на западния свят и особено тази на САЩ и Великобритания, двете сили, които повлякоха света през 30-те години на миналия век, се проваля. Хаотичното ръководство на президента на САЩ Доналд Тръмп напомня това на кайзера Вилхелм в Германия. Без по-добро ръководство Западът, а оттам и по-широкият свят, са загазили.

Друг урок е важността да се избегне война. Проф. Алисън описва добре как взаимното подозрение е подхранило войната през 1914 г. За САЩ и Китай е още по-решаващо да избегнат двустранния конфликт. Това беше големият успех на Студената война. Но ядреното възпиране може да не е достатъчно.

Може би най-важното заключение обаче е, че избягването на поредната катастрофа е недостатъчно. Не можем да си позволим старите игри на съперничество между великите сили, колкото и неизбежни да изглеждат те. Съдбите ни са твърде дълбоко преплетени, за да се впуснем в тях. Визията, че всички могат да спечелят от отношенията между Запада, Китай и останалите трябва да стане доминираща, ако искаме да управляваме икономическите и екологичните предизвикателства, както и тези в областта на сигурността, пред които сме изправени. Човечеството трябва да се справи много по-добре, отколкото преди. Днес това изглежда като фантазия, като се има предвид качеството на западните лидери, авторитаризма в Китай и нарастващата вълна от взаимно подозрение. Но трябва да опитаме. Трябва да направляваме тази трудна нова ера стратегически. От способността ни да правим това зависи бъдещето на всички нас.