Търговците на петрол се ориентират към ВЕИ индустрията

Най-големите световни търговци на петрол наливат стотици милиони долари в проекти, благоприятни за климата - включително вятърни паркове, предприятия за преработка на кравешки тор, за син водород и т.н., като търсят съответствие на печалбите им от търговията с петрол, пише Ройтерс в свой анализ.

Енергийната индустрия като цяло е изправена пред екзистенциална заплаха от преминаването към нисковъглеродна икономика. Засилва се и натискът от инвеститори, правителства, активисти и финансисти секторът да намери устойчив бизнес модел.

За търговците на петрол предизвикателството е по-голямо, тъй като печалбите им вече са се свили поради засилената конкуренция, регулаторния контрол и нарастващата прозрачност на индустрията.

Търговски фирми като Vitol и Trafigura вече са вложили пари във вятърни електроцентрали, водород, слънчева енергия, EV технология, биогорива и биометан като потенциални заместители на петрола – традиционният източник на печалби за тях. Също като големите международни петролни компании обаче те предстои да разберат кое от всичките тези нови инвестиции може да се превърне в техния нов бизнес модел за екологосъобразно бъдеще.

„Никой все още не е измислил как да спечели пари“, казва Жан-Франсоа Ламбер от консултантската компания Lambert Commodities. "Търговските фирми засега само тестват пазара“, допълва той.

Търговците си изкарват прехраната, като използват нишови възможности с висок марж за доставка на енергия и стоки. Те правят бизнес, който другите компании или не откриват, или намират за твърде рискован. Тези възможности обаче са оскъдни в сектора на възобновяемите енергийни източници.

„Проектите за възобновяеми източници достигат мащаб, който ги прави привлекателни инвестиционни предложения, но има много капитал, преследващ ограничен брой проекти“, коментира изпълнителният директор на Vitol Ръсел Харди. „Намирането на подходящия проект на правилната цена не е лесно“, допълва той.

Промените в сектора на финансовите услуги също дават усещане за неотложност при търсенето на нов бизнес. Френската банка Natixis например беше първата, която въведе вътрешни финансови санкции през септември за сделки, които не са екологични. Банката заяви, че сделките, класифицирани като „зелени“, ще получат намаление до 50% върху размера на капитала, който банката трябва да запази, за да ги подкрепи, т.е. рисково претеглените активи. Неекологичните сделки, още „кафяви“, ще получат ръст на теглото на риска с до 24%.

След като Европейската централна банка настоява за зелена програма, други големи европейски банки също обмислят подобни схеми, посочват два банкови източника пред Ройтерс. Минималните стандарти за заеми също стават все по-строги заради натиска в сектора.

Търговията с електроенергия е един от начините за улавяне промяната, тъй като различните източници ще създадат нови дислокации. „Ще има преминаване от молекули към електрони, в световен мащаб електрическите превозни средства ще увеличат търсенето с 250 GW на час до 2030 г.“, прогнозира Харди.