Международната политика вече боледуваше, когато Covid-19 удари. Още преди пандемията политическият свят се бе поддал на вируса на силния човек, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.
През 2018 г. Китай премахна ограниченията в президентските мандати, като направи възможно Си Дзинпин да управлява доживот. Тази година Русия обяви, че и тя планира конституционни промени, които биха позволили на Владимир Путин да остане на власт до 2036 г. - давайки му по-дълъг период на власт от Сталин.
Дори утвърдените демокрации проявяват симптоми на синдрома на силния човек. Доналд Тръмп дойде на власт в САЩ през 2016 г., обявявайки, че „може сам да оправи всичко”. Наскоро той обяви, че "властта му е абсолютна" по отношение на пандемията. Жаир Болсонаро положи клетва като президент на Бразилия през 2019 г., след като бе изразил откровено възхищение от военната хунта, която управляваше страната в младостта му. В Манила, Делхи и Рияд на мода е персонализиран арогантен стил на ръководство.
Глобалното политическо тяло, което вече е отслабено от вируса на силния човек, може да стане още по-болно под въздействието на истинска извънредна здравна ситуация. За да се овладее пандемията, изплашените хора по света приеха изключителни посегателства върху личните им свободи, регламентиращи дали могат да напускат дома си, или да работят за препитание. Има и тревожни исторически прецеденти, в които правителствата са използвали извънредното положение, за да поискат диктаторски правомощия, които впослествие остават в сила. Класически случай е използването от Хитлер на подпалването на Райхстага през 1933 г. като повод за въвеждане на управление чрез укази.
Един ясен пример за силов властник, използващ коронавируса, за да засили позицията си, се появи в Унгария. Виктор Орбан, който прекара последните няколко години в подкопаване независимостта на медиите, съдебната система и университетите, бързо се възползва от пандемията. Унгарският премиер убеди парламента, доминиран от неговата партия Фидес, да му даде правомощия да управлява с декрети за неопределено време. Отговорът на объркания от Covid-19 ЕС беше немощен.
В Хонконг се осъществиха арести на демократични активисти, което изглежда като опит на Си Дзинпин да смаже движението под прикритието на пандемията. Събитието, което преди няколко месеца би предизвикало местни протести и глобално възмущение, привлече сравнително малко внимание.
На други места обаче много силови лидери предприеха различен подход, призовавайки нещата да продължат постарому, а не за ограничаване на гражданските свободи. Поведението им изглежда повече безразсъдно смело, отколкото заплашително. Беларус на президента Александър Лукашенко например е единствената държава в Европа, където футболната лига все още се играе.
10:56 | 14.09.22 г.