Как силовите лидери ще използват коронавируса

В Бразилия Болсонаро призова магазините да отворят отново и уволни своя здравен министър заради това, че е твърде загрижен за социалното дистанциране. Първоначално Тръмп твърдеше, че вирусът ще изчезне „магически“ и призова избирателите да купуват акции. Путин направи показно изпращане на медицински материали за Италия и Ню Йорк преди най-накрая да признае, че и Русия е изправена пред сериозна криза.

Част от проблема може би е, че тези лидери тълкуват „силата“ като отказ да бъдат сплашени от една болест. Болсонаро поиска бразилците да се изправят срещу вируса „като мъже, а не деца“ и прогнозира, че той самият ще го пребори лесно „поради миналото ми на спортист“. Във Великобритания Борис Джонсън си стискаше ръцете с хора в болница с пациенти, заразени с Covid-19, преди самият той да се зарази.

Много силови лидери в демократичните страни са също така популисти, които експлоатират враждебността към „елитите“, към които се числят подозрителни герои като епидемиолози и държавни служители. „Антиваксърите“, които разпространяват конспиративни теории за ваксинациите, процъфтяваха по периферията на популистките движения из запада.

Ако популистките лидери продължат да оплескват справянето с пандемията, коронавирусът може да се обърне срещу техните политики - чрез дискредитиране на лидери, които объркват нещата, и засилване търсенето на експертиза, а не мъжкарско позьорство. Във Великобритания привържениците на Джонсън спряха да мърморят за "дълбоката държава" и се скриха зад на вид успокояващи фигури като главния медицински експерт на правителството. Въпреки очевидното си раздразнение спрямо Антъни Фаучи, Тръмп все още не се е почувствал достатъчно силен, за да уволни най-изявения си медицински съветник.

С развоя на събитията силовите лидери може да открият, че новата среда е още по-гостоприемна за техния стил на политика. Икономическото отчаяние често е враг на спокойния дебат и приятел на теориите на конспирацията, които помагат на популизма да процъфтява. Разширяването на държавното наблюдение, веднъж предприето, може да бъде трудно да се оттегли и би било мощен инструмент за потенциални диктатори.

Войната за поемане на вина, която се води между държавите - независимо дали това са САЩ и Китай, или Холандия и Италия - също подклажда национализма, който върви ръка за ръка със силовата политика. Администрациите на Си и Тръмп отклониха вътрешните критики, като посочиха врагове в чужбина. Тръмп се нахвърли върху „Китайския вирус“. Междувременно китайските официални медии посочиха, че чужденците несправедливо използват Китай за изкупителна жертва, което провокира порой от националистически коментари онлайн.

Силовите управници по света често изглеждаха слаби в ранните етапи на коронавирусната криза, но се опасявам, че те ще я превърнат в свое предимство в дългосрочен план.