И в тази криза ще оцелеят адаптивните

Първият писмен документ за функционирането на Stora, меднодобивната компания, датира от 1288 г. Оттогава тя - сега група за хартия, целулоза и биоматериали Stora Enso, базирана във Финландия - е устояла на опити за отнемане на независимостта й, сътресенията при Реформацията и индустриалната революция, регионални и глобални войни, а сега и пандемия, пише Андрю Хил за Financial Times.

„Би било катастрофално за Stora да се концентрира интровертно върху бизнеса си без да обръща внимание на политиката. Вместо това компанията прекрои своите цели и методи, за да отговори на нуждите на външния свят“, пише Арие де Геус, описвайки една особено бурна епоха през 15 век в книгата си „Живата компания“ от 1997 г., събрана около изследване на най-старите компании в света, проведено от него за Royal Dutch Shell.

Това е мъдрост, която компаниите днес, чудейки се как да оцелеят, да не говорим да процъфтяват, биха могли да използват. Уви, самият де Геус не е наоколо, за да им помогне: той почина през миналия ноември.

Част от работата му продължава да живее чрез упражненията за планиране на сценарии, които идентифицирах миналата седмица като един от начините за справяне с обкръжаващата ни несигурност. Мислителят полиглот беше директор на Shell за планиране на сценарии, като той очерта разграничението между потенциалното бъдеще и онова, което неминуемо предстояше.

Авторът също така преживява Втората световна война, която разрушава Ротердам, градът в който е роден, и насърчава него и приятелите му да търсят работа в сигурните големи корпоративни институции като Shell, Unilever и Philips.

Не е предопределено, че всички от най-старите или най-големите компании ще надживеят тази криза. Тези, които го направят обаче, трябва да извадят лист от книгата на Де Геус.

Дългогодишният сътрудник и приятел Гьоран Карстедт, бивш изпълнителен директор на Volvo и Ikea, казва, че миналата година е обсъдил с Де Геус как преживяването на смъртта повишава смисъла на това, че си жив. „Под въпрос се поставят неща, които приемахме за даденост. Започваш да виждаш света през обектива на живите“, каза ми той. „Арие обичаше да казва: „хората се променят и когато го правят, те променят обществото, в което живеят.“ Това важи и за компаниите. Отколешни групи като Stora дължат оцеляването си колкото на финансовото благоразумие, толкова и на своята приспособимост като човешки общности и толерантността си към идеите.