Brexit без сделка насред пандемия е много лоша идея

Изглежда правителството на Великобритания е готово да сложи край на преходния период след Brexit без сделка в края на тази година, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Това би звучало немислимо, ако кабинетът не бе ръководен от Борис Джонсън. Идеята изглежда е, че в разгара на пандемията никой няма да забележи допълнителните сътресения, предизвикани от прекъсването на икономическите отношения с най-важните партньори на страната и вечни съседи. Ето седем причини, поради които това е позорна идея. 

Първо, това не е нещото, което кампанията за напускане на ЕС всъщност обеща. Многократно беше повтаряно, че ще бъде лесно да се постигне отлично споразумение за свободна търговия, тъй като страната държи „всички карти“. Изходът без сделка далеч не е такова споразумение.

Второ, идеята на някои икономисти, че Brexit ще доведе до едностранна свободна търговия, също се оказа фантазия. Обединеното кралство публикува митнически график, който е далеч от свободната търговия. Това беше предвидимо (и прогнозирано). Политическата икономия на търговията и необходимостта от запазване на някои мита като козове в преговорите по бъдещи търговски сделки направиха този резултат почти неизбежен.

Трето, Великобритания не държи на думата си. За да постигне сделката си за излизане през октомври миналата година, Джонсън се съгласи Северна Ирландия да остане в митническата зона на ЕС и в единния пазар. Но в Ирландско море трябва да се налагат стандартни митнически и регулаторни проверки, за да не бъдат митническата зона на ЕС и единният пазар обект на злоупотреби. Или Джонсън не разбира това, което би било глупаво, или е наясно, което означава, че той е излъгал преднамерено.

Четвърто, политическата декларация, придружаваща споразумението за излизане от октомври, гласи, че: „Като се имат предвид географската близост между ЕС и Обединеното кралство и икономическата взаимозависимост, бъдещите отношения трябва да гарантират открита и честна конкуренция... Затова трябва да се разчита на съответни европейски и международни стандарти, и да се включат подходящи механизми за осигуряване на ефективно правоприлагане и за уреждане на спорове на национално ниво.“ По този начин исканията на ЕС бяха известни и приети от Великобритания.

На пето място, глобализиращата се световна икономика, прокламирана от поддръжниците на напускането на ЕС в кампанията за референдума, вече не съществува. Световната търговска система е под смъртна заплаха, имайки предвид прекъсването на отношенията между САЩ и Китай и бламирането на Световната търговска организация. „Глобална Великобритания“ няма да се случи, а по-скоро такава, която обира трохите от масата на по-мощните търговски сили, самите те въвлечени в неприятни разправии.

Шесто, намираме сме в лапите на предизвикана от пандемията депресия с огромни размери и неизвестна продължителност. Логично предвиждане е, че в края на 2020 г. икономиката на Обединеното кралство все още ще бъде много потисната, с увреден бизнес и плашещо висока безработица. Това едва ли ще е подходящо време за добавяне на още към шоковете, които вече осакатяват икономиката.

И седмо, по-дългосрочните резултати от пандемията вероятно ще включват трайно по-нисък брутен вътрешен продукт, както се случи след финансовата криза от 2007-08 г. Към това ще се прибави огромен търговски шок от ултра-твърдия Brexit. Консенсусът сред професионалистите сочи, че загубените търговски възможности ще доведат до значителни дългосрочни намаления на нивата на производителност и БВП. Тези загуби ще се добавят към загубите от пандемията.

Вече знаем, че правителството е некомпетентно. Със забележимото изключение на финансовото министерство, при управлението на Риши Сунак, отговорът на Великобритания на пандемията е объркан и объркващ, с тежки последици. Страната има четвъртата най-висока смъртност от Covid-19 в света (с изключение на държавите джуджета), над тази на Испания и Италия, въпреки предимството, че беше ударена по-късно. Липсата на системи за тестване и проследяване, необходими за безопасен изход от икономическата карантина, рискува нов скок на инфекциите и смъртните случаи.

Уви, последният обрат в сагата Brexit предполага, че правителството също така е безотговорно и предателско. Най-разумното е да се постигне цялостно споразумение за свободна търговия с ЕС при най-добрите налични условия и след това да се продължи. Почти толкова разумно е и да се приеме, че сега не е моментът за нов шок и да се поиска удължаване на преходния период, докато кризата не приключи.

Най-малко разумното е да се нарушат обещанията и да се хвърли страната в опасен свят в разгара на най-големия срив на британската икономика от три века.

Само безумци или фанатици биха помислили да направят нещо подобно. Как стана така, че някога благоразумната Великобритания се управлява от такива хора?