„Златната ера“ в отношенията между Лондон и Пекин приключи

Поставен под натиск от собствената си партия, Джонсън поиска да отстрани  Huawei от процеса по изграждането на британската 5G мрежа.

Чарлз Мур, популярен коментатор и официален биограф на бившия британски премиер Маргарет Тачър, пише в Daily Telegraph, че е време Великобритания да спре да се примирява и да застане до истинските си съюзници. „Защо да не оформим технически партньорства с Япония, Южна Корея, Финландия и Швеция, вместо да пускаме китайската кукувица в нашето гнездо?", пише Мур.

Подкрепата на Великобритания спрямо комунистически Китай намира своите корени още през 1950 г., една година след основаването на Китайската народна република. Кабинетът на 62-рия британски премиер Клемент Атли става първото голямо западно правителство, което признава новия политически ред в Китай след Съветския съюз, Северна Корея, Полша и Монголия.

През последното десетилетие китайските инвестиции нараснаха не само в ключови инфраструктурни проекти, като ядрената централа Hinkley Point, но също така и в сферата на недвижимите имоти и футболните клубове, като Астън Вила, Саутхемптън и Уулвърхемптън, туристическия франчайз на Thomas Cook и голф клубът „Уентуърт“ близо до замъка Уиндзор.

По-малко видима, но все пак тревожна тема, е упражняването на китайската „мека сила“ върху университетските кампуси. Huawei не пести усилия да поддържа подкрепата си като спонсорира институции като Imperial College, който беше посетен от Си Дзинпин, заедно с финансирането на повече от 15 други британски университети.

Huawei е назначил влиятелни британски бизнесмени като съветници, включително Джон Браун, бивш главен изпълнителен директор на енергийния гигант BP, и сър Андрю Кан.

Том Тугендат, председател на влиятелния комитет по външните работи към Камарата на общините, посочи, че залогът на Великобритания за бързо развиващ се Китай преди 20 години е изглеждал разумен тогава. Днес, особено след като Пекин допусна коронавирусът да се превърне в пандемия, все по-репресивният режим на Си Дзинпин преобръща мнението на Обединеното кралство.

Подобно на други държави в Европа и Азия, Великобритания не може да пренебрегне икономическата и политическата тежест на Китай, втората по големина икономика в света. Британският фокус върху Пекин обаче загуби своята привлекателност. Засега.