Задаващата се дългова криза ще направи бедните страни още по-бедни

Икономиките ще затъват във все повече дългове заради пандемията от новия коронавирус. Най-засегнати от тази тенденция ще са по-бедните държави, се посочва в анализ на отдел за изследвания и анализи на Economist Group -  Economist Intelligence Unit (EIU). 

Държавите нямат достатъчно фискално пространство за маневриране на фона на увеличаването на публичните разходи и свиването на приходите, пишат икономистите.

Строги икономии в момента са невъзможни, защото те поглъщат политическия капитал, а и последният период на затягане на коланите беше съвсем скоро. Много от тежко засегнатите от пандемията страни и без това вече бяха в слаба фискална позиция и дългова криза в някоя от тях би създала големи сътресения на финансовите пазари, въпреки готовността на Европейската централна банка (ЕЦБ) да действа.

Апетитът на инвеститорите в държавен дълг също може да намалее. Не всички държави имат благоприятни условия за продажба на дълг в собствената си валута на дълбок вътрешен пазар.

Радикална промяна

Пандемията от коронавирус е най-радикалната промяна за световната икономика. Тази и следващата година ще са изгубени за растежа, смятат от EIU. Икономистите не очакват глобалният БВП да се възстанови до нивата отпреди пандемията до 2022 г.

Преодоляването на пандемията ще изисква извънредни фискални усилия в светлината на по-ниските фискални приходи и много по-високите разходи за здравеопазване и социални разходи. Правителствата в повечето развити страни стигнаха до извода, че увеличаването на публичните разходи и следователно нивата на публичния дълг е за предпочитане пред широкото унищожаване на производствения капацитет по време на епидемията. В резултат се очаква рязък ръст на държавния дълг в световен мащаб.

За най-надеждните държави разходите за обслужването на по-високите нива на дълг няма да бъдат непосредствена причина за безпокойство, посочва се в доклада. В крайна сметка обаче правителствата ще трябва да се изправят срещу натрупването на дългове.

За да ограничат фискалния дефицит, правителствата в повечето развити страни няма да могат да продължат да намаляват разходите. Малко вероятно е и правителствата да успеят да направят някакви спестявания, с които да намаляват дълговете. Това им оставя малко фискално пространство за маневриране.

Ускоряване на данъчната трансформация

През последните 40 години в напредналите икономики тенденцията е да се понижават корпоративните и личните данъци. Демографските промени почти принудиха някои правителства да променят това. Коронавирусната криза означава, че те ще трябва да ускорят процеса по данъчна трансформация.

Не е ясно обаче дали правителствата ще могат да събират данъци достатъчно бързо, подчертават икономистите.

Южноевропейските държави например все още се възстановяват от годините на строги икономии, съчетани с високи нива на публичен дълг, застаряващо население и постоянен фискален дефицит. Това ги прави и по-уязвими от коронавирусната криза.