Централните банки трябва да следят за коронавируса, но и за климатичните цели

В сравнение с политическите лидери, които вдигнаха голям шум за трилионите долари, които са вложили в съответните си икономики, за да се справят с шока от Covid-19, централните банкери започнаха работата си по-спокойно. Но това не прави паричния отговор по-малко важен или по-малко интересен за онези, които биха искали също така реакцията срещу коронавируса да бъде в съответствие и с климатичните цели, информира Bloomberg.

Досега „централните банки не са играли голяма роля", казва Майкъл Джейкъбс, научен сътрудник в Университета в Шефилд. „Те купуват главно държавни облигации в подкрепа на държавните разходи“, добави той. През март Европейската централна банка обяви спешна програма за закупуване на активи в размер на 750 милиарда евро (812 милиарда долара), докато Федералният резерв на САЩ започна програма за парични стимули в размер на 454 милиарда долара, която включва закупуване на корпоративен дълг и борсово търгувани средства.

„Нещата ще станат интересни в бъдеще, ако централните банки започнат да предприемат по-активни стъпки за сортиране на добрите за климата инвестиции от лошите такива“, каза Джейкъбс. В момента книжата на замърсяващите компании представляват 63% от корпоративните покупки на ЕЦБ, показва проучване, публикувано през тази седмица.

„Това все още е в бъдещето, но се приближава, тъй като все повече хора говорят по този начин“, казва Джейкъбс. Той смята, че Covid-19 и изменението на климата не са две кризи, които трябва да бъдат разглеждани отделно. „Започва да се очертава силен аргумент, че има разумни начини да се направят нещата, които трябва да бъдат направени, за да се справим и с двете“, добави той.

Изявления като тези на управителя на Централната банка на Великобритания и Северна Ирландия Андрю Бейли, който през март заяви пред парламентарна комисия, че ще отиде по-далеч от своя предшественик в прилагането на политиките за изменение на климата, предполагат, че Великобритания и други големи европейски икономики могат да започнат да се вслушват в тези аргументи.

Същото може да се отнася и за развиващите се нации. Въпреки че почти винаги са отговорни за малко количество глобални емисии, те също са непропорционално повлияни от изменението на климата и техните правителства често не са добре подготвени да се сблъскат с трудности като тези, причинени от пандемията от коронавирус.

„Банките за развитие и други международни институции могат да играят ключова роля за преминаването на развиващия се свят към зелено“, каза Мохамед Адоу, директор на енергийния и климатичен мозъчен тръст Power Shift Africa.

Международният валутен фонд, един от най-големите кредитори в света, е получил призиви за спешно финансиране от над 90 държави. През април управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви в реч по време на Петерсбергския диалог за климата, че нациите трябва да направят всичко възможно за насърчаване на икономическото възстановяване в съответствие с борбата против изменението на климата. „Взимането на мерки сега за борба с климатичната криза не е просто препоръчително, а задължително, ако искаме да оставим по-добър свят за децата си“, каза тя.

Но засега МВФ все още не е подкрепил тези думи с действия. Нито официалните съобщения на институцията, нито ЕЦБ или Фед са посочили, че кредитирането ще бъде обвързано със зелените цели.