Централните банки могат да се откажат от целите за инфлацията заради пандемията

Централните банки може да изоставят целите си за инфлацията заради кризата, причинена заради пандемията от коронавируса Covid-19, смятат икономисти, цитирани от CNBC. 

Очаква се новият коронавирус да предизвика и ново поколение икономическа криза, като Международният валутен фонд предупреждава, че светът скоро ще преживее най-лошата си рецесия след 1930 г.

Мерките за спиране разпространението на вируса вече доведоха до негативен рекорд на пазара на труда в САЩ. Общо 26,4 милиона души подадоха молби за обезщетение при безработица в рамките на пет седмици до 18-и април. Подобни данни идват и от други безспорно силни икономики като Великобритания.

Според Пушан Дют, професор по икономика и политически науки в INSEAD, икономическият спад, причинен от пандемията, ще подтикне централните банкери да пренаредят своите приоритети за бъдещето. В разговор със CNBC той отбелязва, че много днешни централни банкери са израснали по време на петролната криза през 70-те години.

„Те (централните банки - б.ред.) са поставили голяма тежест върху инфлацията и са много по-малко притеснени от безработицата“, казва той. „Следващото поколение централни банкери ще са израснали по време на световната финансова криза и пандемията от Covid-19. Според мен тези централни банкери ще поставят по-голяма тежест върху намаляването на безработицата и ще се притесняват далеч по-малко от инфлацията, независимо дали говорим за Централната банка на Великобритания и Северна Ирландия, Европейската централна банка или Федералния резерв“, добавя той.

Много системи за централно банкиране, включително Европейската централна банка, Федералният резерв на САЩ, Централната банка на Австралия и Централната банка на Великобритания и Северна Ирландия, развиват своята парична политика около целите за инфлацията, като се стремят да поддържат потребителските цени на стабилно ниво.

Джоузеф Ганьон, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“ , посочва, че е най-вероятно преориентирането към заетостта да стане извън САЩ.

„За Фед заетостта винаги е била наравно с инфлацията, така че това няма да се промени“, казва той. „Мисля, че може да се промени другаде, където заетостта не е имала същия статут. И трябва да се промени, честно казано, защото смятам, че те всъщност са еднакво важни цели за централните банки", заявява Ганьон.

„Не е подходящата цел“

Габриел Стърн от Oxford Economics се съгласява, че кризата заради Covid-19 „почти сигурно“ ще измести фокуса. „Мисля, че коронавирусът определено ще окаже голямо влияние върху инфлацията и възгледите към политиката - мисля, че това може да събори досегашните парични стратегии от скалата“, казва той.

Той също така обясни, че през последното десетилетие паричната политика до голяма степен не успява да осигури целевите инфлационни нива на много пазари.

"Имате парична политика, която се опитва да задържи инфлацията на 2%, а виждаме, че централните банки просто не успяват да направят това", казва Стърн.

„Представете си, ако инфлацията е била средно 4% и лихвените проценти средно са 4% - това би означавало, че когато се стигне до шок, можете да намалите лихвите и няма да стигнете до нула и да си мислите, че вече не можете да понижавате лихвените проценти, както правят всички централни банки сега", казва той.

„Въпросът е, че инфлацията просто не е подходяща за цел в момента“, казва Стърн. „Финансовите пазари са много по-добри при прогнозирането на инфлацията, отколкото централните банки“, добавя той.

Увеличение на заплатите

Идеята за отклоняване от целевите инфлационни планове се зароди преди избухването на пандемията.

По време на събитие на Brookings Institution през октомври Робърт Солоу, професор по икономика в MIT, и Оливие Бланшар, старши сътрудник в Института „Питърсън“ и бивш директор на изследователския отдел на МВФ, предложиха на Фед да се насочи към ръста на заплатите. Те твърдят, че това има по-тясна връзка с безработицата, отколкото ръстът на потребителските цени.

"Това очевидно е много по-свързано с развитието на пазара на труда ... изглежда като по-добра мярка за реална преценка на ситуацията", казва Бланшар. „Също така в политически план това показва на хората, че Фед се интересува от заплатите и поставя ръста им като своя цел, което е плюс“, добавя той.