Докато икономистите обсъждат с каква буква ще е формата на бъдещото възстановяване, вече можем да определим траекторията на случилото се досега. В най-добрия случай то може да се нарече К-образно. Макар, че всички се паникьосвахме през март, оттогава се наблюдават две изключително различни тенденции, пише Питър Атуотър за Financial Times.
За много големи глобални бизнеси пандемията Covid-19 изглежда не повече от препятствие по пътя към по-голямо господство. Благодарение на безпрецедентните мерки за ликвидност на централните банки и ентусиазма на инвеститорите, акциите на тези компании не просто отскочиха, в някои случаи - особено в областта на технологиите - те достигнаха нови исторически върхове. Освен това техният достъп до кредитните пазари никога не е бил по-добър. Миналата седмица например Amazon счупи рекорда за най-ниска лихва по емисия облигации в корпоративната история на САЩ.
За свръхзадлъжнелите търговци на дребно с физически магазини обаче пандемията възвести края. Neiman Marcus, JC Penney, Pier 1 и J Crew обявиха несъстоятелност през тази година. Но едва ли ще са единствените. С всеки ден все повече и повече утвърдени магазини и ресторанти затварят. Олюлявайки се след карантината, те сега осъзнават, че дори с държавна подкрепа клиентите няма да се върнат навреме, за да ги спасят.
Но още по-притеснително беше К-образното потребителско преживяване. За богатите и тези, които можеха да работят от вкъщи, пандемията представляваше просто неудобство. Животът продължи, макар и съпътстван от нови технологии и ново ежедневие. Животът на теиз хора не беше преобърнат от коронавируса.
Не беше така за онези извън балона „работа от дома”. Работници от сферата на услугите бяха уволнявани масово, а много основни работници се принуждаваха да работят, въпреки че техните работодатели адаптираха неумело и непоследователно работните места към пандемичната среда. Това, че епидемията засегна най-силно работническата класа, едва ли е изненада.
Казано по-просто, заможните до голяма степен се върнаха там, където бяха преди пандемията, докато, въпреки безпрецедентните фискални и монетарни мерки, бедните сега са още по-бедни. При повечето от най-големите световни компании, богатите и работещите от вкъщи се наблюдаваше подобен на бънжди отскок в икономическата увереност. Междувременно, за малкия бизнес, свръхзадлъжнелите, работническата класа и много основни работни места, условията се влошиха допълнително.
Мнозина ще посочат, че този икономически опит не е нещо ново. През изминалото десетилетие се наблюдаваше бавно К-образно възстановяване от финансовата криза през 2008 г. Но това подценява пропастта в увереността, която настъпи. Днес има малки пасажи от самоуверени, носещи се наивно по повърхността на море от неувереност. Това, което Covid-19 направи, е да донесе преломна точка, след която за много хора хроничната неувереност се превърна в безнадеждност. Те не виждат възстановяване пред себе си.
За бизнеса има организиран процес за справяне с това. Компаниите затварят и подават документи за фалит. Загубите са описани и строго разпределени. Докато емоцията владее, краят - когато дойде - е процедурен. За хората обаче ситуацията е хаотична. Безнадеждните се чувстват безсилни и нечути.
Масовите, глобални социални протести след убийството на Джордж Флойд говорят за безсилието и безгласността не само на афро-американска общност в САЩ, но и на много други. Двата пътя на K-образното възстановяване се раздалечиха твърде много.
Ако не бъде възстановена увереността, вълненията ще продължат. Ние действаме така, както се чувстваме. Както Мартин Лутър Кинг казваше: „Бунтът е езикът на нечутите.“
С приближаването към края на много обществени програми за подкрепа и с калкулираното от финансовите пазари V-образно възстановяване, ще бъде разумно политиците да обърнат внимание на разделението, което съществува сега. Трябва да се справим с неблагоприятните последици от K-образното възстановяване или те лесно биха могли да доведат до L-образно възстановяване за всички.
13:31 | 14.09.22 г.