Суверенният фонд – новият модел за справяне с неравенството

Основателят на Facebook Марк Зукърбърг казва, че Елизабет Уорън е „екзистенциална“ заплаха за компанията. Това може да е вярно. Кандидатката за президент от Демократическата партия би искала не само да раздроби големите технологични компании, но също и да обложи тях и хора като Зукърбърг много повече.

Въпросът е дали тя ще получи номинацията (вярвам, че ще го стори), ще спечели изборите (също много вероятно, особено ако има рецесия в САЩ) и след това ще може да прокара предложенията си, пише Рана Форухар за Financial Times.

Мисля, че богатите трябва да плащат повече данъци, особено върху доходите си от инвестиции. Не мe дразни, че плащам приблизително половината от доходите си за данъци, а че го правя, защото печеля от реална работа, докато тези, които печелят пари от повишаване цените на акциите, плащат много по-малко. Промяната на това е основен момент в „Триумфът на несправедливостта“, книга на Еманюел Саец и Габриел Зукман, които съветват Уорън по данъчните въпроси, включително как да се облага богатството, а не само доходите.

Но за много американци идеите на Уорън са спорни. Просто кажете думата „преразпределение“ и дори много демократи стават нервни. Също така, освен ако демократите не вземат и двете камари на Конгреса, прокарването на този вид голяма данъчна реформа би било много трудно, тъй като републиканците от всички течения се противопоставят на идеята.

Но какво да кажем за "предварително разпределение"? Това е термин, използван от Нейтън Гарделс и Никола Бергрюн. Съоснователите на института Бергрюн, базиран в Лос Анджелис, лансират идеята за национален суверенен фонд, който да се справи с дисбаланса на икономическата мощ, който съществува в момента между богатите компании и физически лица, и публичния сектор.

Такъв фонд може например да придобива дялове в компании, които печелят от публични инвестиции или публични данни. Цифровите компании, включително Facebook, Google, Apple и Amazon, със сигурност биха попаднали в тази категория. Техните продукти са до голяма степен изградени върху неща, финансирани от изследвания на федералното правителство - интернет, GPS, сензорни екрани - или върху използването на лични данни. Силиконовата долина не е единственото място, което се е възползвало от подобни данни и изследвания – това са направили повечето американски компании, които печелят от продукти, богати на интелектуална собственост.

Отчуждаването на собствения капитал на съществуващите компании не е нито справедливо, нито политически осъществимо. Правилата на играта не трябва да се променят пост фактум. Но купуването или изискването на дялове в нови компании може би възможно. Норвегия и Сингапур имат такива държавни фондове, а Израел сега стартира такъв. В Германия държавата притежава дялове в големи компании. И в двата случая печалбите се използват в интерес на обществото. Дори богатите на суровини щати като Аляска и Уайоминг имат опит в управлението и разпределението на печалби от природните ресурси в обществен интерес.