Данъчно бягство в лукса: Защо все повече предприемачи отиват в Дубай

360 000 евро на китката

Коко Петков се ухилва и отваря вратата към споделеното работно пространство и ни кани вътре. В черни къси панталони и тениска, 39-годишният ни разхожда през помещенията на новата си компания, която той основава само преди два дни в Дубай.

Петков е в бизнеса с акции и продава софтуер, за който се предполага, че с негова помощ купувачите ще спрат да трупат загуби на фондовия пазар. Откриването премина гладко и без проблеми с банката или властите.

За Петков почти се самоподразбира защо е напуснал Германия преди пет години: „Данъците са, разбира се, една от основните причини“, казва той през смях. Той е затворил едноличната си фирма в Германия и напълно я отрегистрирва, преди да се премести в Дубай и да възстанови всичко. Оттогава той печели парите си предимно онлайн и печели „толкова много, че не си струва да живееш в Германия“.

Петков обяснява изчислението си, като използва примера на новата компания: в годината на основаването си той е изхарчил 70 000 евро. Сумата е съставена от 50 000 евро наем, 5000 евро лицензна такса и еднократни разходи за основаване, като виза. От втората година нататък разходите остават постоянни: 50 000 евро наем и 5000 евро лицензна такса, останалото се пропуска.

„А ако спечеля един милион евро в Германия, например, вече ще плащам 400 000 евро данъци", казва Петков и свива рамене. Така че решението е било взето бързо.

„Междувременно вече не изчислявам колко продажби и печалба реализирам. Защото с печалба от над 500 000 евро можете да живеете красив живот - включително в лукс. Вдига дясната си ръка и посочва дебелия часовник с диаманти.

„Това е Richard Mille 11-03", обяснява той. „Струва 360 000 евро. Мога да го нося само тук, в Дубай", казва той. За пътуванията си до Германия той трябва да свали скъпото бижу, иначе ще му наложат данъци - на германската митница.

Кристоф Траутфетер от мрежата за данъчно правосъдие гледа на Дубай критично. Той отива още по-далеч и подозира, в допълнение към структурите на легалната компания в Емирствата има „цяла общност от избягващи данъци, измамници и оператори на данъчни схеми“.

Невероятно малко информация се предава от ОАЕ, общо само 915 набора от данни годишно. Швейцария, от друга страна, предава 746 000, Сингапур най-малко 26 620. Според Траутфетер Дубай процъфтява „като алтернатива за европейските данъчни бежанци" след отпадането на швейцарската банкова тайна.

Изключително либералните икономически политики съсредоточиха вниманието на министрите на финансите на ЕС върху ОАЕ, през 2017 г. те бяха добавени в списъка на несъдействащите държави за данъчни цели. ЕС отчете, че Емирствата не правят достатъчно, за да избегнат укриването на данъци и не сътрудничат. Резултатът: по-строг контрол върху транзакциите с ЕС.

Натискът оказа влияние, през 2019 г. ОАЕ успяха да отпаднат от списъка, защото се съгласиха на по-строги регулации и обмен на информация с други страни.

Оттогава пазарът е доминиран от строги регулации, банките разглеждат фирмите по-отблизо, поставят под въпрос бизнес моделите и внезапно затварят сметки на фирми. „Дубай иска да подобри имиджа си и това струва на компаниите време и нерви“, обяснява Оливър Оемс, управляващ директор на Германско-емирската търговско-промишлена палата. Той седи в остъкления си ъглов офис на 27-ия етаж и гледа над Дубай. Тук се виждат футуристични небостъргачи, появяват се нови офисни квартали.

Оемс познава историите на много германски предприемачи тук. Някои от тях сега изпадат в затруднения поради строги разпоредби, например, защото банката не осребрява чековете, ако подписът е твърде неточен или корпоративните сметки внезапно се замразяват, ако банката не разбира бизнес модела.

„Ако преди това емирството беше може би малко прекалено либерално, то сега на много места реагира прекалено силно“, казва Оемс. Предприемачите, които познава той, правели честен бизнес, а не просто такъв от типа на пощенската кутия. Основните причини за създаването на компания в Емирствата са доброто място за правене на бизнес и достъпът до региона на Персийския залив. "Според мен никоя компания не идва в Дубай само за да пести от данъци“, смята той.

Срещу принципа на социалната държава

„Всички сме тук заради концепцията за изпълнение“, казва Кройтер и натиска слънчевите очила на носа си. Яхтата вече е закотвена на известно разстояние от прочутия палмов остров с директна гледка към луксозния хотел Atlantis, The Palm. Кройтер се е устроил удобно на палубата и се пече на слънцето. „Успехът не винаги се възнаграждава в Германия, но той се възнаграждава в Дубай“, казва той.

На борда всички са единодушни, че германският принцип на социалното осигуряване стои на пътя на финансовия успех. Тези, които печелят много, трябва да се откажат от много, в крайна сметка не им остава нищо. „А парите след това се влагат в проекти като Щутгарт 21 или Берлинското летище, не искам да подкрепям това“, казва Кройтер.

Затова се мести в Дубай с приятелката си преди две години и вече не плаща данъци - поне в Емирствата. Тъй като излизането от Германия не означава автоматично, че избягва германското данъчно задължение.

Според Закона за данъка върху доходите „физическите лица, които имат постоянно местожителство или обичайно местожителство в Германия“, подлежат на неограничен данък върху доходите в Германия. Въпреки това, преминавайки в ОАЕ, държава с ниски данъци, държавата ще облага целия вътрешен за страната доход на предприемача за още десет години.

Компаниите, които остават в Германия, все още подлежат на облагане с германски данък. Местенето на фирмата в чужбина не е непременно по-евтино, защото тук избягвате данъчното задължение в Германия, но преместването означава, че скритите резерви се облагат с данък, без всъщност да бъдат продадени.

Кройтер е потърсил съвет от агенция, която е препоръчала да основе компания в Аджман, едно от Емирствата в ОАЕ. „Изобщо нямах идея и от Германия всичко така или иначе изглеждаше еднакво“, обяснява той. „Затова основах компанията си в предложеното емирство, което беше първата грешка“, допълва Кройтер.

Било тромаво да пътува напред-назад между мястото на пребиваване му в Дубай и централата на компанията в Айджман всеки ден. Освен това заявлението за EmiratesID, пластмасова карта, която служи за идентификация и съдържа визата, отнема невероятно много време. „Познавам хора, които идват в Дубай в петък и имат своя EmiratesID в понеделник. На мен ми отне 13 месеца. Заради моята агенция“.

Много от тези агенции са се специализирали в преместването на европейски предприемачи. Те рекламират в своите онлайн портали с „всестранни пакети“, които например предлагат безпроблемното създаване на офшорна компания за малко под 3000 евро.

Някой, който предлага много повече, е Марк Шипке. Бизнес съветникът е в дънки, маратонки Prada и бяла риза на Ralph Lauren в зоната за срещи в Burj Khalifa - зона, недостъпна за туристите.

Шипке пътува до Дубай, за да открие две компании. „Но разликата между мен и много други онлайн предложения е, че платих „обучението си“ и помагам на други хора да избегнат тези грешки“, казва той. „Уточнявам дали те могат да работят с местната структура на компанията си и се чувстват комфортно преди да ги преместя в Емирствата“.

Много други компании просто ще приберат парите и ще оставят компаниите на клиентите си в грешната свободна зона и без банкови данни. Шипке остава докрай и регистрира клиентите си лично при арабските власти. „Защото това просто изисква много ноу-хау и правилни взаимоотношения“, обяснява той.

На борда на яхтата сега всички сами познават малките трикове и фокуси. Съседът на Кройтер кимва и се хили - той също овладява тази игра. Работил е като полицейски служител, преди да открие охранителна компания в Австрия. „Въпреки че се получи чудесно, почти не печелих“, обяснява той. След това заминал за Дубай. Оттогава той тренира на плажа всяка сутрин и работи „по няколко часа вечер“. Качеството на живота е много по-високо, въпреки че никой не плаща данъци. „Нещо наистина се обърква в Германия и Австрия“, обяснява той.

Междувременно до осем компании от различни страни са част от корпоративната му структура, включително в Емирствата. Той обаче също не иска името му да се споменава в медиите. Така било по-добре, защото границата между законните методи за спестяване на данъци и съмнителните трансфери на печалби изглежда се размиват, поне в някои случаи.

Никой не се тревожи за това на палубата. „Ако тук го направите по правилния начин, наистина можете да живеете много добре в емирствата", обяснява Кройтер и посочва палмовия остров в далечината. „Живях там доскоро.“ Сега жена му и той се преместили. Малко по-централен, но също толкова изключителен адрес: Burj Khalifa, 80-ия етаж - символът на града.

По материал на Handelsblatt