fallback

Тръмп е човекът на власт, но не e силен човек

Проблемът му е, че предлага на американците автокрация по форма и стил, но не и чувството за защита, което представлява нейната същност

10:52 | 11.08.20 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Трисловните лозунги, започващи с глагол, са валутата на популизма. „Да си върнем контрола“ и „Да изградим стената“ обслужваха удобно англо-американското крило на това движение през 2016 г. Лидерите стават многословни на власт - придворните, тези търпеливи слушатели, насърчават лошите навици - но един от успешните туитове на Доналд Тръмп напоследък бе в кратък формат. „ОТВОРЕТЕ УЧИЛИЩАТА!!!“, ревна американският президент, предизвиквайки 400 000 ретуита за 24 часа, пише Джейнън Гънеш за Financial Times. 

Настроението, както ще забележите, е противоположно на авторитарното. Но такава беше и първата му рекация на Covid-19: забавянето при налагането на карантина и при насърчаването или дори уважението спрямо носенето на маски. Такава е и линията на Белия дом относно фискалните облекчения. Лари Къдлоу, неговият икономически съветник, се тревожи за „липсата на стимули“ за работа. Каквото и да вдъхва този коментар, той не е груба намеса.

Още преди да бъде избран, либералите гледаха на Тръмп като преди всичко авторитарен. В новата си книга „Здрачът на демокрацията“ Ан Епълбаум не е единствената, която го нарежда до подобните на унгарския премиер Виктор Орбан.

Тази аналитична ловкост не би имала значение, ако не водеше до фалшива надежда. Тя предполага, че загуба на Тръмп на изборите през ноември ще бъде отхвърляне на автокрацията. След мрачно половин десетилетие свободното общество ще има обществено заявление, върху което да може да гради. „Лишаването ни от свободи ще е за ваша сметка“, ще чуят лидерите от избирателите.

Тази мисъл е толкова успокояваща, че е жалко, че е грешна. Тръмп не е напът да загуби тези избори заради своя авторитаризъм. Напротив, всъщност неговото малодушие е причина да прахоса общественото доверие. Неговият пасивен подход към вируса (Америка претърпя 150 000 жертви) е това, което обърна нагласите категорично срещу него, а не неговите по-конвенционални твърди действия. След суровото си отношение към мигрантите на мексиканската граница той запази рейтинга си. След различните му забрани за пътуване популярността му се възстанови. След неговите тиради срещу журналисти, съдии, държавни служители и онези, които го разследват или свидетелстват срещу него, той в края на краищата имаше равни шансове да бъде преизбран.

Вярно е обаче, че неговата агресивна реакция срещу протестите през лятото беше непопулярна. Но още преди нея той вече потъваше в социологическите проучвания. Помислете: щеше ли Тръмп да е на 10 пункта зад демократа Джо Байдън, ако беше овладял вируса бързо и ефективно, па макар да разчисти площад Лафайет за лична фото сесия?

Не погазването на либералните норми е това, което наказват избирателите, а липсата на кураж, която е още по-малко извинителна за лидер, който се смяташе за драконовски. Проблемът на Тръмп е, че той предлага на американците автокрация по форма и стил, но не и чувството за защита, което представлява нейната същност. Той е човекът на власт, но не е силен човек. От това следва, че един истински автократ все още би могъл да спечели електората. Дори и убедителна победа на демократите през ноември не би доказала обратното. Евентуалното либерално ликуване в нощта на изборите трябва да бъде умерено.

Популистите винаги са се сблъсквали с два начина по отношение на човешките свободи. Те се наслаждават на по-вмешателска държава в някои сфери (търговия, имиграция, престъпност), но странят дори от половинчати мерки в областта на общественото здраве, данъците и околната среда. Страшилището, известно като "Вашингтон", по някакъв начин е едновременно досадна бавачка и нещо като хазяин, който отсъства докато сърцето на държавата се поддава на деиндустриализация и злоупотреба с опиати. Британските консерватори - другите, които сгафиха при пандемията от Covid-19 - въплъщават този конфликт толкова, колкото и американските републиканци.

Няма нищо лошо в интелектуалното противоречие. Но е изключително важно да се види, че от двата импулса на популизма - авторитарният и опърничаво независимият - вторият е този, който работи в полза на Тръмп. Гласоподавателите искат по-късно, а не по-ранно отваряне на училищата, при мнозинство от две към едно. Те бяха обезпокоени от преждевременно разхлабване на икономическите ограничения през май. Фискалните трансфери в една съсипана икономика са много популярни сред тях. От друга страна те изтърпяха повече от три години демагогия без да се обърнат срещу президента.

Знаейки това, Байдън не се представя като либерален коректив на Цезара. Той просто се заявява като по-вещ изпълнител. Неговата платформа ще ви успокои с плана си за „увеличаване на осигуровките на работните места чрез реформиране на краткосрочните програми за обезщетение“ и други. Атаките на кандидата срещу Тръмп се фокусират върху нехайството на президента спрямо вируса около януари, а не на двойственото му отношение към върховенството на закона. Излишно е да казваме, че Байдън като президент би бил и по-малко автократ. Само нека не си представяме, че ще го изберат заради това.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:51 | 13.09.22 г.
fallback