Конституционализмът се сблъсква с популизма в САЩ и Великобритания

Общественото недоволство в двете най-стари англоезични демокрации в света разкри дълбоки недостатъци в конституционните им системи. Разглеждането на тези дефекти трябва да бъде спешна работа и в двете страни, пише Уилям Галстън за Wall Street Journal.

Обединеното кралство се разкъсва между два съперничещи си вида политическа легитимност. Според отколешните закони и традиции върховният суверенитет се пада на Парламента, който може да приема законодателство по всички избрани от него въпроси, но не може да обвързва бъдещите парламенти.

От 70-те години на миналия век обаче британските политици използват и национални референдуми, които въведоха нова основа за легитимност в тяхната система. Казано по-просто, парламентарният суверенитет установява представителната демокрация, докато референдумът създава версия на пряката демокрация.

Тези два вида демокрация са нестабилна смес в основата на британското управление. Те могат да взаимодействат стабилно, но само ако е изпълнено едно от две условия. Първото е двата израза на общественото мнение да съвпадат. Това се случи през 1975 г.: След като правителството на Лейбъристката партия договори промени в условията, според които Обединеното кралство се присъедини към Европейския съюз, въпросът за продължаване на членството в ЕС беше поставен на референдум (единственият национален плебисцит във Великобритания през 20 век), който доведе до силен положителен вот.

Другото условие двойната система да работи е, ако единият израз на обществената воля се приеме за подчинен на другия. По принцип това е случаят с Brexit. През ноември 2016 г., повече от четири месеца след като британските избиратели гласуваха да напуснат ЕС, Върховният съд на Великобритания постанови, че е отговорност изцяло на Парламента - а не само на управляващото правителство - да определи дали, кога и как да промени членството на Великобритания в ЕС. Съдът прие, че резултатът от референдума е „препоръчителен“ за депутатите в Парламента, които запазват върховен суверенитет.

В това се състои противоречието: настоящото правителство, ръководено от Борис Джонсън, тихомълком погазва решението на съда. Подобно на популистите навсякъде, онези, които подкрепят Джонсън, настояват, че гласът на хората, изразен директно чрез референдуми, е по-автентичен от косвеното му изразяване чрез избрани представители. Хората си казаха думата, казват те, и Парламентът е длъжен да се съобрази. Мнозинството от парламентаристите не са съгласни, настоявайки, че имат право да определят условията, при които Великобритания напуска ЕС.