Конституционализмът се сблъсква с популизма в САЩ и Великобритания

Неспособно да постигне своето, правителството заплашва да игнорира закон, който Парламентът наскоро прие, за да контролира сроковете и условията по Brexit. Високопоставени сътрудници на Джонсън казаха, че неговото правителство възнамерява да „саботира“ този закон и „да използва резачката“ срещу препятствията по пътя на излизането от ЕС. Ако Джонсън изпълни тази заплаха, латентната конституционна криза ще се превърне в реална.

За разлика от неписаната конституция на Великобритания, която не спира Парламента да разрешава референдуми, тази на Америка не предвижда пряко гласуване на населението и ще трябва да бъде изменена, за да се възприеме тази практика (както бяха променени много щатски конституции). Затова популизмът в САЩ се изразява чрез друга негова определяща характеристика - предпочитанието за харизматични лидери със силни изпълнителни правомощия.

По време на президентската си кампания Доналд Тръмп настоя, че той е автентичният глас на хората и че сам може да реши проблемите на страната. Като президент той изстиска правомощията си до предела, ако не и отвъд него. Хората ме избраха да построя стена на южната граница, казва той. Ако Конгресът откаже да отпусне средства за тази цел, той ще „пренасочи“ парите от сметки, създадени за други цели. Никой не знае какво ще се случи, ако съдът реши, че той няма правомощието да прави това.

Трябва да кажем, че това не се случва във вакуум. От десетилетия Конгресът прехвърля на изпълнителната власт широки дискреционни правомощия - за военни действия, търговия, имиграция и регулации. Той прави това отчасти по хамилтънски причини: Както е посочил основателят, само изпълнителната власт може да действа с „експедитивност“, когато се изискват бързи и решителни действия. Но по-малко благородни съображения също изиграха роля. Избранниците на хората са твърде склонни да избягат от отговорност за трудните решения.

Въпреки различията между техните конституционни системи, и Великобритания, и САЩ научават един и същи урок: Формалните характеристики на правителствената власт не могат напълно да определят нейното упражняване. Приемаме, че тези, които държат властта, ще я владеят в определени некодифицирани нормативни граници. Да, британското правителство има правото, със съгласието на кралицата, да разпуска парламента. Но никой не си е представял, че премиер ще направи това в продължение на пет седмици в кулминацията на интензивния национален дебат, точно както никой в ​​САЩ не си е представял, че президент ще обяви стоманата, внасяна от Канада, за заплаха за националната сигурност.

Ако допуснем, че тези кризи се разрешат без демокрацията да бъде накърнена, и двете страни ще трябва сериозно да помислят за основите на своето управление.