Популизмът - гражданска война на средната класа, а не бунт на работническата

Ето един персонаж, който рядко се споменава в съвременния политически дебат. Той (обикновено е мъж) живее в предградие или малък град. Не се е родил със сребърна лъжичка и е проправил пътя си нагоре с работа, което не винаги е било забавно. Сега той има собствен дом и печели над средния доход. Критикува елитите от големите градове, които имат претенциозен акцент и се радват на лесен живот. Накратко, той е анти-елитист от средната класа, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

Можете да откриете този типаж в западния свят: в Ню Джърси и Лонг Айлънд, сред английския югоизток, агломерацията на Милано и в тихите предградия на Ротердам. Популисткият избирател без финансови проблеми е основната сила зад Тръмп, Brexit и италианската Лига. И все пак той е до голяма степен пренебрегван, тъй като разговорът за популизма се върти около съвсем различна фигура: обеднелия бивш фабричен работник.

Експертите не спират да ни обясняват защо бедният английски град Съндърланд е гласувал за Brexit, но рядко защо богатият Борнемът го е направил. В повечето развити страни популизмът не е толкова бунт на работническата класа, колкото гражданска война на средната. Защо всъщност заможните хора гласуват против системата?

Статистиката разкрива защо същността на популизма се корени в средната класа. Около две трети от избирателите на Тръмп през 2016 г. са имали доход на домакинството над 50 000 долара годишно (тогава около средното ниво за САЩ), според американското национално изборно проучване. Повечето гласували за Brexit живееха в южната част на Англия, а 59 на сто бяха средна класа, пише Дани Дорлинг, географ от Оксфордския университет. В Холандия две трети от привържениците на крайнодесния Тиери Боде са средно или високо образовани, твърди социологическата агенция Ipsos.

Представете си един от тези избиратели, собственик на малък бизнес или счетоводител във Великобритания, но не в Лондон, печелещ 60 000 паунда годишно. (Голяма част от изводите се отнасят за неговите еквиваленти в малките градове другаде.) Той не подкрепя дискриминацията на жените или цветнокожите, както и не одобрява високите данъци. Всъщност той не иска някой да получава „подаяния“. В проучване на NatCen Social Research относно референдума за Brexit, "заможните евроскептици" бяха сегментът от електората, който е най-малко вероятно да има финансови проблеми (незначително по-малко от "либералите от средната класа") и най-вероятно да бъде анти-социален.

Напредването на този избирател е било бавно Той никога не е бил в бързата писта на живота: най-добрите университети, най-големите фирми, водещите корпорации. Той чувства, с известно основание, че изключването му е било несправедливо - базирано на неговия акцент, училищно образование, облекло и непознаване на модерните теми за разговор. Той е осъзнал преди години, че така наречената меритокрация е измама.