Популизмът - гражданска война на средната класа, а не бунт на работническата

Професорите, журналистите и държавните служители от големите градове с модерни дипломи - хора, които силно приличат на политици като Хилари Клинтън, Елизабет Уорън и Ед Милибанд - му изглеждат очевидно като пълен боклук.

И всеки път, когато нашият човек се доближи до тези измамници, те го поставят на мястото му. Отхвърлянето на избирателите на британската Партия на независимостта от консервативното величие Кен Кларк през 2014 г. като „възрастни мъже, които са имали разочароващ живот“ бе типично.

През десетилетията този човек претърпя неизброими обиди от представителите на големите градове. В книгата си „Как да загубим държава“ турската писателка Едже Темелкуран си спомня за анадолски бизнесмен, който я пита: „Наистина ли ви трябва членска карта, за да влезете в дискотека в Истанбул?“ Той не е бил допуснат до такава, обяснява тя, „уж заради проблема с картата“. Тя го шокира, като му казва, че не съществуват карти.

В крайна сметка кастата на този човек доведе на власт популиста Реджеп Тайип Ердоган. „Същият този бизнесмен”, пише Темелкуран, „закупи дискотеката, в която не го пускаха, и я превърна в семеен ресторант, което в Турция означава консервативно заведение без алкохол.“

Полската управляваща партия „Право и справедливост“ също замени журналистите, държавните служители, съдиите, дипломатите и ръководителите на държавни компании от големите градове със собствени кадри. Администрацията на Тръмп прави нещо подобно. Това отмъщение е голяма част от смисъла на популизма. На 31 януари много поддръжници на Brexit изживяха своя момент на триумф, атакувайки елитистките предатели вместо да празнуват.

Дори сега повечето журналисти и учени все още пренебрегват провинциалната средна класа. Социалистически реалистичната фигура на уволнения заводски работник остава по-убедителна. Ананд Менън и Мат Бевингтън от изследователската група „Великобритания в променяща се Европа”, отбелязват, че общият политически фокус върху „изоставените“ или „трудно достъпните“ хора е повлиял на академичните изследвания.

Самите популистки политици рядко споменават най-лоялната си подкрепяща класа. Тръмп се хвали с "бума на работническата класа", докато Борис Джонсън се фокусира върху малка част от избралите напускането на ЕС, северната работническа класа. Във Великобритания, казва Бевингтън: „Хората, които бяха игнорирани [северната работническа класа], сега не се игнорират, докато хората, които не бяха игнорирани [южната средна класа], сега се игнорират.

Провинциалната средна класа може да се утеши с една мисъл: тя извърши революцията.