Защо няма да помним много от коронавируса?

Covid-19 може да е много важен епизод, но протича в ограничен пространствен контекст, поради което не предизвиква ярки спомени

08:15 | 21.08.20 г.

Снимка: Bloomberg

Психологът Барбара Тверски, автор на „Ум в движение“, твърди, че мозъците ни са изградени върху познанието за място, пространство и движение. Те ни помагат да възприемаме заобикалящата ни среда и заплахите и възможностите, които тя представя. Абстрактното мислене е приспособяване на тези основни пространствени възможности.

Може би затова не всички новости в ума се създават еднакво. Нашият мозък като че ли записва новото място с особена яркост. Нямаше нищо особено ново в гладенето на риза, докато слушам подкаст, и нищо особено интригуващо в тази хотелска стая в Далас. Но това беше физическо пространство, в което никога не съм бил. Това беше достатъчно, за да накара мозъка ми да си води бележки.

Дори когато даден момент няма нищо общо с мястото, а е свързан изцяло с интелектуална или емоционална новост, мястото все пак се регистрира от ума. Когато се замисля за важни интелектуални или емоционални средоточия в живота ми - от първия път, когато разбрах теоремата за невъзможността на Ероу (от областта на социалния избор, именувана на икономиста нобелов лауреат Кенет Ероу - бел. прев.), до първия път, когато срещнах бъдещата си жена - тези спомени са свързани с физическо място.

Не е чудно, че шампионите по силна памет често използват техниката „дворец на паметта”, запаметявайки дълги списъци с абстрактна информация, като си представят ярки изображения в добре дефинирани пространства, като стаите в родния дом.

Осъзнах с нова сила стойността на навик отпреди Covid: да търся нови места, в които да чета и пиша, дори нещо толкова просто като ново кафене или нова библиотека. По-свежите идеи и по-ясните спомени идват, когато човек работи някъде настрани: на ново място умът е по-буден.

Може би поради тази причина, когато молим хората да си припомнят епохални моменти в историята като падането на Берлинската стена или терористичните атаки от 11 септември, ние питаме „къде бяхте, когато научихте?“

Covid-19 може да е много важен епизод, но няма да предизвика толкова ярки спомени. Къде бяхте по време на пандемията? Вкъщи. За месеци. А без физическа промяна на пейзажа, дори новите преживявания започват да изглеждат еднакво.

"Трябва да излизате повече", веднъж ме предупреди някой. Тя беше права. Тези дни всички го правим.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Коментари

Добави коментар

дядя Вова
преди 5 години

Кога удариха с коронобесието.Когато Тръмп рече: Бъдещето е на националните държави, не на глобализма..

отговор

ing5rov
преди 5 години

"Защо няма да помним много от коронавируса?"Защото е поредната глобална измама ... те край нямат , и на луната бяхте , и кулите / уж терористи / взривихте ...

driverf1
преди 5 години

"Къде бяхте по време на пандемията?"Статията е малко манипулативна към края.....Точния въпрос би трябвало да е:Къде бяхте когато научихте че коронавируса за първи път бе отчетен в родината ви.....,или къде бяхте когато научихте че се е заразил и починал първия ви приятел.....?Мисля че това ще остане завинаги в паметта ви.....(да не говорим за роднина).....