Защо няма да помним много от коронавируса?

Психологът Барбара Тверски, автор на „Ум в движение“, твърди, че мозъците ни са изградени върху познанието за място, пространство и движение. Те ни помагат да възприемаме заобикалящата ни среда и заплахите и възможностите, които тя представя. Абстрактното мислене е приспособяване на тези основни пространствени възможности. 

Може би затова не всички новости в ума се създават еднакво. Нашият мозък като че ли записва новото място с особена яркост. Нямаше нищо особено ново в гладенето на риза, докато слушам подкаст, и нищо особено интригуващо в тази хотелска стая в Далас. Но това беше физическо пространство, в което никога не съм бил. Това беше достатъчно, за да накара мозъка ми да си води бележки.

Дори когато даден момент няма нищо общо с мястото, а е свързан изцяло с интелектуална или емоционална новост, мястото все пак се регистрира от ума. Когато се замисля за важни интелектуални или емоционални средоточия в живота ми - от първия път, когато разбрах теоремата за невъзможността на Ероу (от областта на социалния избор, именувана на икономиста нобелов лауреат Кенет Ероу - бел. прев.), до първия път, когато срещнах бъдещата си жена - тези спомени са свързани с физическо място.

Осъзнах с нова сила стойността на навик отпреди Covid: да търся нови места, в които да чета и пиша, дори нещо толкова просто като ново кафене или нова библиотека. По-свежите идеи и по-ясните спомени идват, когато човек работи някъде настрани: на ново място умът е по-буден.

Може би поради тази причина, когато молим хората да си припомнят епохални моменти в историята като падането на Берлинската стена или терористичните атаки от 11 септември, ние питаме „къде бяхте, когато научихте?“

Covid-19 може да е много важен епизод, но няма да предизвика толкова ярки спомени. Къде бяхте по време на пандемията? Вкъщи. За месеци. А без физическа промяна на пейзажа, дори новите преживявания започват да изглеждат еднакво.

"Трябва да излизате повече", веднъж ме предупреди някой. Тя беше права. Тези дни всички го правим.