„На този, който има, ще му се даде... но който няма много, от него ще бъде отнето дори това, което има." Не е точно това, което един млад поклонник очаква да чуе в неделното училище, но е библейска строфа, която идва на ум, когато човек се замисли за монополите, пише за Financial Times Саймън Едилстен, мениджър на Mid Wynd International Investment Trust и Artemis Global Select Fund.
Разбирането на монопола е жизненоважно за капиталовите инвестиции. Големите компании, които злоупотребяват със своята мощ, могат да подтикнат регулаторите към действие. Регулацията може да повлияе драстично на възвръщаемостта - това е нейното предназначение. А намалената възвръщаемост означава значително по-ниски цени на акциите.
Антитръстовото изслушване в Конгреса на САЩ през август, в което бяха разпитвани ръководителите на Amazon, Apple, Alphabet (Google) и Facebook, би трябвало да бъде достатъчно предупреждение за актуалността на този въпрос днес.
Компаниите генерират по-високи маржове и по-висока възвръщаемост на капитала, когато са издигнали бариери пред навлизането на нови играчи и така избягват жестоката конкуренция. Тези бариери (или ровове) отличават „качествените акции“, които Уорън Бъфет, наред с други, определя като най-добрите дългосрочни инвестиции. Но бариерите за влизане могат да се постигнат по честен или нечестен начин.
Нечестните бариери и несправедливи печалби отдавна са посочени и забранени. Едуард Изповедник (крал на Англия – бел. прев.) е санкционирал тези, които изкупуват големи количества царевица и други стоки, преди те да стигнат до пазара, за да надуят цените.
Адам Смит се е оплаквал от злоупотребите на компании с кралски патенти, предупреждавайки, че „хората от една и съща професия рядко се срещат... но разговорът завършва със заговор срещу обществеността ”. И неговата грижа е била да се насърчават честната конкуренция и справедливите цени.
Европейската традиция за идентифициране на монополи предполага, че компаниите с големи пазарни дялове в която и да е индустрия е вероятно да действат срещу обществения интерес. Монополите се определят с помощта на индекса на Херфиндал-Хиршман. Ако сборът от квадратите на пазарните дялове на всички участници е под 1500, тогава има конкурентен пазар. Резултат от 1500 до 2500 се счита за умерено концентриран, докато такъв от 10 000 категорично е монопол.
В САЩ е по-вероятно монополите да се смятат за „невинни до доказване на противното”. Републиканският президент Теодор Рузвелт е казвал, че правителството не трябва да атакува даден бизнес, освен ако не може да покаже, че той използва „нечестни практики“. За съжаление, по негово време това е оставяло много малко възможности за „атака”. Но изненадващо той ги е използвал. През 1906 г. в САЩ са въведени регулации за товарните ставки на железопътните компании, а през 1911 г. Standard Oil на Рокфелер (която по това време е отговаряла за 64% от производството на петрол в САЩ) е разделена на 34 компании заради обвинения в хищническо ценообразуване.
19:41 | 13.09.22 г.