Инвеститорите трябва да имат едно наум за технологичните монополи

„На този, който има, ще му се даде... но който няма много, от него ще бъде отнето дори това, което има." Не е точно това, което един млад поклонник очаква да чуе в неделното училище, но е библейска строфа, която идва на ум, когато човек се замисли за монополите, пише за Financial Times Саймън Едилстен, мениджър на Mid Wynd International Investment Trust и Artemis Global Select Fund. 

Антитръстовото изслушване в Конгреса на САЩ през август, в което бяха разпитвани ръководителите на Amazon, Apple, Alphabet (Google) и Facebook, би трябвало да бъде достатъчно предупреждение за актуалността на този въпрос днес.

Компаниите генерират по-високи маржове и по-висока възвръщаемост на капитала, когато са издигнали бариери пред навлизането на нови играчи и така избягват жестоката конкуренция. Тези бариери (или ровове) отличават „качествените акции“, които Уорън Бъфет, наред с други, определя като най-добрите дългосрочни инвестиции. Но бариерите за влизане могат да се постигнат по честен или нечестен начин.

Нечестните бариери и несправедливи печалби отдавна са посочени и забранени. Едуард Изповедник (крал на Англия – бел. прев.) е санкционирал тези, които изкупуват големи количества царевица и други стоки, преди те да стигнат до пазара, за да надуят цените.

Адам Смит се е оплаквал от злоупотребите на компании с кралски патенти, предупреждавайки, че „хората от една и съща професия рядко се срещат... но разговорът завършва със заговор срещу обществеността ”. И неговата грижа е била да се насърчават честната конкуренция и справедливите цени.

Европейската традиция за идентифициране на монополи предполага, че компаниите с големи пазарни дялове в която и да е индустрия е вероятно да действат срещу обществения интерес. Монополите се определят с помощта на индекса на Херфиндал-Хиршман. Ако сборът от квадратите на пазарните дялове на всички участници е под 1500, тогава има конкурентен пазар. Резултат от 1500 до 2500 се счита за умерено концентриран, докато такъв от 10 000 категорично е монопол.

В САЩ е по-вероятно монополите да се смятат за „невинни до доказване на противното”. Републиканският президент Теодор Рузвелт е казвал, че правителството не трябва да атакува даден бизнес, освен ако не може да покаже, че той използва „нечестни практики“. За съжаление, по негово време това е оставяло много малко възможности за „атака”. Но изненадващо той ги е използвал. През 1906 г. в САЩ са въведени регулации за товарните ставки на железопътните компании, а през 1911 г. Standard Oil на Рокфелер (която по това време е отговаряла за 64% от производството на петрол в САЩ) е разделена на 34 компании заради обвинения в хищническо ценообразуване.