Инвеститорите трябва да имат едно наум за технологичните монополи

Компаниите с голям пазарен дял невинаги вдигат цените за населението. Те могат също да потиснат конкуренцията чрез поддържане на ниски цени, за да възпират новите участници. Разбиването на части на Bell System Laboratories (на AT&T) през 1982 г. беше просто с цел насърчаване на конкуренцията. Нямаше големи обвинения в монополно ценообразуване.

Дигиталната ера поставя нови проблеми пред монополните регулатори. В края на сесията в Конгреса председателят на подкомисията, демократът Дейвид Сисилин, заяви: „Сега съществуващите компании в сектора имат монополна власт. Някои трябва да бъдат раздробени. Всички трябва да бъдат правилно регулирани и да бъдат държани отговорни. Трябва да гарантираме, че антитръстовите закони, датиращи отпреди повече от век, работят в цифровата ера."

Когато политик направи изявление като това, трябва да го отдадем донякъде на парадиране и партийни политически програми. Дали много от акциите, които доминираха последните бичи пазари, всъщност са монополи?

Ясно е, че световните лидери в онлайн пазаруването, интернет търсенето, облачните услуги и социалните медии се възползват от мрежовия ефект, който привлича потребителите на мястото, където те вече се събират - пример за това как се дава още на този, който има.

Може да се изтъкнат аргументи, че някои от тези компании следват „хищническо ценообразуване“ - задържане на цените, за да възпрат конкурентите от навлизане на пазара. Но е трудно да се отрече, че техните услуги са облагодетелствали обществото на ниска цена. Тези бизнеси са изградили собствена интелектуална собственост, като са инвестирали масирано, за да стигнат до там, където са в момента, и тази собственост заслужава известна законова закрила.

Твърди се, че някои са изкупили потенциални съперници, за да намалят конкуренцията или са пакетирали продукти, за да обвържат потребителите да използват техните приложения, дори когато те не са конкурентни (въпреки че повечето избягват тези практики от 2004 г., когато Microsoft бе глобена с 381 милиона паунда от ЕС за вграждането на мултимедийния си плейър в Windows). Може би някои са препятствали конкуренцията. По-показателно е, в сферата на реалната политика, че повечето не плащат много данъци.

Тази комбинация от голяма пазарна мощ и ниски данъци може да не е толкова сигурна, колкото някои смятат, в епоха, когато правителствата имат големи разходни планове. Все още държим редица акции на технологични гиганти, които ни се отплатиха. Но като инвеститори трябва да внимаваме за регулаторния риск и да го имаме предвид при вземането на решения.

Никой не е очаквал Теди Рузвелт да разбие монополите. Изглежда далеч по-вероятно Джо Байдън, кандидатът на демократите за президент на САЩ, (а не Тръмп) да влезе в тази роля. От онези, които имат, всъщност може да бъде отнета част.