Може би капитализмът не е истинският виновник за изменението на климата

Ако помислим по-упорито за климатичната криза, може или да изпаднем в депресия, или да се съгласим с мнението на много екологични активисти, които казват, че единственото решение на проблема с глобалното затопляне е премахването на капитализма. Или може да заключим, както прави Андрю Макафи, че не разполагаме с правилния вид капитализъм, пише в коментар за Bloomberg Акшат Рати.

В своя книга Макафи, главен изследовател в Масачузетския технологичен институт, фокусиран върху дигиталната трансформация, представя „четиримата конници на оптимиста“: капитализъм, технологичен прогрес, обществена информираност и отзивчиво управление. Той не отрича проблемите с околната среда и нарастващото неравенство или вредите, причинени в миналото от колониализма, но казва, че те са възникнали, защото сме позволили на един от тези конници да надвие останалите. 

В природата на капитализма е той да увеличава неравенството, смята Макафи, и правилната работа на правителството е да управлява в тези условия. По същия начин капиталистите се стимулират да формират регулации, за да увеличат максимално печалбите си, докато задачата на правителството е да осигури справедливи условия за всички. (Макафи използва предимно американски данни, за да изложи тези аргументи, въпреки че е силно убеден, че теорията за четиримата конници също може да помогне на развиващите се страни да се справят с климатичната криза.)

В крайна сметка авторът твърди, че системата, с която разполагаме днес, не трябва да се заменя, но все пак може да се подобри. Капитализмът се развихря, защото капиталистите разклащат демокрацията, твърди той. Преодоляването на тези предизвикателства ще изисква големи промени, но може би не и такива, които да доведат до крайности, предложени от някои, които искат да свалят системата и да започнат с нещо ново - особено когато часовникът подчертава спешността по отношение на редуцирането на парниковите газове.

Като за начало, според Макафи, може да се увеличи социалният капитал, който е изчерпан в много страни. Социологът Робърт Пътнам определя социалния капитал като „връзката между индивидите, социалните мрежи и нормите на реципрочност и надеждност, които произтичат от тях“.

В началото на 70-те години на миналия век около 60% от американците твърдят, че „на повечето хора може да се вярва“. До 2010 г. само около 20% възприемат подобно мнение, сочи доклад на Международния валутен фонд (МВФ).

Стойността на социалния капитал не винаги е лесна за измерване, но се проявява при намаляване на това, което икономистите наричат ​​„трансакционна цена“.

Някои икономисти твърдят, че социалният капитал има значение не само в демокрациите. Икономиките, които се справят по-добре с дългосрочни проблеми като изменението на климата, имат по-голям социален капитал, дори когато формите на капитализъм и демократичните свободи, да речем в САЩ, Швеция, Сингапур и Китай, са доста различни.

Нещата могат обаче да се объркат, като САЩ са ярък пример за това. Американците, които са пострадали най-много от капиталистическата система, гласуват за представители, които ще насърчават либерализма на пазара. Републиканците в Средния Запад гласуват за по-ниски корпоративни данъци, а богатите демократи в Калифорния и Ню Йорк - за повишаване на данъците и за универсално здравеопазване.

Причината това да се случва е, че в общностите, където социалният капитал е ерозирал, няма доверие към правителството, макар че то е, което ще осигури образование за децата ни, чиста вода за домакинствата и ефективно здравеопазване.

Липсата на доверие към политическите среди затруднява решаването на дългосрочни проблеми като изменението на климата, смята Димитрий Зенгелис, анализатор от Grantham Research Institute on Climate Change.