Китай може да се окаже по-зависим от въглищата, отколкото от петрола

Появи се един изненадващ участник от групата на големите петролните компании, който обяви своите планове за това как ще свие парниковите емисии. Става въпрос за китайския петролен гигант PetroChina Co.

Китайските петролни компании, за разлика от своите американски конкуренти и особено от тези в Европа, традиционно не третират климатичните цели като основен проблем. В края на краищата Пекин дори не обещава да достигне пик при емисиите до 2030 г., пише Bloomberg.

Председателят на PetroChina Дай Хълиян е комунистически бюрократ, чиято по-значителна работа в момента е като представител на ръководството в държавната компания-майка China National Petroleum Corp. Неговата основна роля в PetroChina е да се увери, че дружеството гарантира енергийната сигурност, един от най-критичните за Пекин въпроси.

Съобщението на PetroChina, съпътстващо финансовите резултати за полугодието от миналата седмица, че компанията ще се стреми към „почти нулеви“ емисии до 2050 г., е неочаквано.

И докато Китай подготвя своя 14-и петгодишен план, вероятно най-важният документ за определяне съдбата на планетата по отношение на климатичните промени, това ангажиране на PetroChina може да се приеме като знак, че вятърът на промяната духа вече и през Пекин.

1

Но тази новина не би трябвало да породи особено положителни вълнения. В повечето страни основната цел относно климата е да се намали до минимум зависимостта от замърсяващите изкопаеми горива, най-вече от въглищата. В Китай обаче бюрократите са заети до голяма степен с въпроса за самодостатъчността на китайската икономика и поради тази причина ограничаването на вноса на петрол е по-съществена грижа.

В този ред на мисли съобщението на PetroChina може просто да бъде прието като потвърждение, че планът е свързан с националната сигурност, а не с климата.

2

Един поглед към основния бизнес на компанията показва защо тя взима това решение. Добивът на петрол от местните кладенци поддържа приблизително стабилно ниво през последните четири години въпреки силния растеж при търсенето. Въпреки че производството на природен газ се е увеличило в съответствие с правителствената политика, разходите остават огромни – средните тригодишни разходи за локализиране и разработване на местни петролни кладенци възлизат на 21,74 долара за барел, което е много над повечето нива в страните от Запада.