Рейтингът на президента на Русия Владимир Путин пада тази година, както и подкрепата за партията му „Единна Русия“, която е на рекордно ниско ниво. Причината – спадащите доходи на руснаците, предизвиканата от пандемията рецесия и икономическият срив, който не беше предотвратен заради строгите държавни разходи.
В резултат на парламентарните избори догодина партията вероятно ще трябва да се бори, да запази мнозинството си в парламента - свръхмажоритарност, която дава на Кремъл желязна хватка върху законодателството и не оставя място за политически дебат. Тази заплаха предизвика лавина от законодателни предложения, предназначени да попречат на опозиционните партии да започнат кампания преди настоящите депутати, лоялни на Путин.
Четири отделни законопроекта бяха внесени в три последователни дни през ноември. С тях се забраняват последните останали законни средства за спонтанен протест и се увеличава контролът на държавата върху съдържанието, споделяно онлайн.
В случая с Ксения Фадеева и хиляди други руски активисти и потенциални кандидати новите законопроекти разширяват обхвата и въздействието на термина „чуждестранен агент“, за първи път вписан в закон през 2012 г. и разширяващ се непрекъснато оттогава, така че да се насочва към онези, които Кремъл счита за врагове.
Най-отгоре в списъка преди критичните избори, планирани за септември, е опозиционният политик Алексей Навални и инициативата за интелигентно гласуване на неговата организация, която насочва недоволните гласоподаватели да подкрепят кандидати, които най-вероятно ще победят номинираните от „Единна Русия“. Точно такива са Ксения Фадеева и нейните колеги, които сринаха партийното мнозинство в Томск.
„Сигурна съм, че всички тези репресивни промени са отговор на нашите победи. . . и успеха на интелигентното гласуване“, коментира тя. „Те са ужасени от това какво биха правили, като се имат предвид сринатите рейтинги на Путин и „Единна Русия“, и затова се опитват да затегнат положението“, допълва тя.
„Единна Русия“ прекрасно разбира, че няма да може да спечели честно изборите за Държавната дума“, казва още Ксения Фадеева. „Следователно сега виждаме появата на тези луди нови закони. Те се опитаха да ни спрат с безкрайни арести заради митинги, глоби, обиски и наказателни дела. Не се получи. Ясно е, че те ще продължат да измислят все повече и повече репресивни мерки, за да ни спрат по някакъв начин“, смята тя.
Лов на вещици
Терминът, натоварен с намеци за подривна дейност и шпионаж, „чуждестранен агент“ беше използван за първи път за заклеймяване на руски неправителствени организации, които събираха пари в чужбина. Те бяха заклеймени като предатели и се намекваше, че са действали от името на задгранично правителство, за да подкопаят държавата.
Този термин беше разширен миналата година, за да обхване медийни групи с чуждестранна подкрепа. Определените като „чуждестранни агенти“ организации се натоварват и чисто бюрократично с тримесечни доклади за политически дейности и финансиране, често има импровизирани набези в офисите им и им се налагат огромни глоби за неспазване на правилата.
Предложеният закон, представен на 18 ноември, допълнително въоръжава съществуващото законодателство, като разширява термина, за да обхване лица, за които се смята, че са получили каквато и да е материална или организационна подкрепа от чужбина, както и лица, свързани и подкрепяни от руски организации, определени като чуждестранни агенти. Такава е организацията на Алексей Навални.
На тези лица ще им бъде забранено да заемат длъжности в общинските власти, а когато се кандидатират на избори, ще бъдат етикетирани като „чуждестранен агент“ в бюлетините, предизборните материали и в медийните съобщения.
„Разбира се, това е етикет, който плаши хората“, казва Екатерина Шулман, сътрудник в програмата „Русия и Евразия“ в Chatham House. „Има значителни негативни конотации. Това ще изплаши кандидатите да бъдат свързани по някакъв начин с инициативата за интелигентно гласуване“, казва още тя. Фигурите на опозицията вероятно ще бъдат блокирани да участват в изборите, като се използват съществуващите закони за това как се класират кандидатите, и разпоредби, които предотвратяват например осъдени да бъдат включени в листите, допълва Шулман.
„Очевидно се прави опит да се опише интелигентното гласуване като дейност, подпомагана от чужбина“, коментира още тя. „Всичко това сочи доста директно към стремежа да се възпрепятстват кандидатите, подкрепяни от Навални и неговата регионална мрежа“, заключава Екатерина Шулман.
Андрей Климов, ръководител на комисията за защита на държавния суверенитет и предотвратяване на намеса във вътрешните работи на Руската федерация в горната камара на парламента в страната, защитава мерките като „балансирани и сериозно формулирани“. „Нашата комисия разполага с много материали, свързани с начина, по който чужди държави, организации и лица се опитват да участват в политическа мисионерска дейност в Русия“, коментира той пред парламентарния вестник миналата седмица. „Те не крият, че крайната цел... е да се промени политическата система на Руската федерация“, твърди той.
Критиците казват, че формулирането на закона е толкова умишлено широко, че може лесно да се използва от правителството за елиминиране на опозиционни политици, които никога не са получавали никакво пряко чуждестранно финансиране, но може да са присъствали на събитие, организирано или спонсорирано от чуждестранна група или промотирано от чуждестранна медия например.
„Законопроектът сигнализира за нов лов на вещици на групи от гражданското общество и защитници на правата на човека, защитаващи справедливостта и достойнството“, казва Наталия Прилуцкая от офиса на Amnesty International в Русия. „Руските власти оставиха гладно гражданското общество и принудиха много организации да се затворят. Сега те допълнително демонизират отделни активисти“, посочва тя.
04:51 | 14.09.22 г.