„Политкоректната“ реч осакатява не само езика, но и свободата на словото

Робин Ди Анджело, автор на бестселъри и гуру в „обучението относно многообразието“, настоява, че чернокожите не могат да бъдат расисти, което може да е вярно само ако тя използва определение за расизъм, което е напълно неразбираемо за обикновения човек. Айбръм Кенди, учен, изследващ расовите въпроси, призова за създаването на федерален „Департамент за борба с расизма“, който „ще бъде отговорен за предварителното изчистване на всички местни, щатски и федерални публични политики, за да се гарантира, че те няма да доведат до расова несправедливост, ще наблюдава тези политики, ще разследва прояви на частни расистки политики, и ще следи за изразяване на расистки идеи от държавни служители." Само може да предполагаме доколко това е съвместимо със защитата на свободното слово в Конституцията на САЩ.

Нито пък е ясно как контролирането на речта допринася за расовото равенство. Движението за граждански права през 50-те и 60-те години е коронното постижение на либерализма. Докъде щеше да стигне то без свободата на словото? Иконите на движението, като Мартин Лутър Кинг-младши, Рой Уилкинс и Търгуд Маршал, не се опитваха да заглушат опонентите си. Вместо това те дебатираха с тях и го направиха успешно без да осакатяват английския език.

Миналия месец „Ню Йорк Таймс“ пусна два обезпокоителни материала, които илюстрират какво е заложено в тези културни войни. И двата касаеха тийнейджъри и използването на прословутата дума с Н (от негър). В едната история майката на чернокож студент се възпротивява, когато сина ú започва да изучава пиеса на Огъст Уилсън в час по английски, тъй като някои от героите използват тази дума. В другата история черен тийнейджър злонамерено разпространява трисекундно видео в Snapchat, на което бял съученик употребява расова обида, докато слуша рап песен. В първия пример яростните възражения на майката доведоха до напускане на училището от сина ú - единственото, което той някога е посещавал. Във втория случай белият съученик, който сега е кандидат-студент, беше принуден да се оттегли от университета на Тенеси под натиска на служителите по приема.

Това, което остана неспоменато и в двете истории, е, че думата с Н е неизбежна в афроамериканската култура и редовно се използва от най-популярните комици и музиканти в страната. Нещо повече, думата е много по-вероятно да бъде произнесена от чернокожи, отколкото от бели. Трудно е да се повярва, че майката от първата история и чернокожият тийнейджър във втората наистина са били обидени от използването ú в съответните контексти. По-лесно е да се приеме, че те са използвачи, които преиграват, за да попаднат под светлините.

Въпросът занапред е колко дълго обществото ще продължи да се отдава на този вид фалшиво възмущение. Докога либералите ще успяват да налагат на хората какви местоимения да използват и кога расовите обиди могат да се изрекат и кога - не? Ако Пелоси и демократичната левица постигнат своето, това може да отнеме доста време.