Китай няма да стане шампион в индустрията от днес за утре

За признаци как се развиват амбициите на Китай да се превърне в самостоятелен, високотехнологичен индустриален център трябва да погледнем към Япония, пише Аняни Триведи за Bloomberg.

Според анализаторите на Goldman Sachs доставните цени на японския машинен сектор са достигнали рекордно високи нива. Поръчките, направени от китайски компании за японски машини, се увеличават от юни насам; същото важи и за поръчките като цяло. Очаква се продажбите на оборудване за фабриките да надхвърлят предишните върхове.

Това е обрат от последните две години, през които китайските конкуренти печелеха пазарен дял, тъй като Пекин се стремеше да увеличи високотехнологичното производство, отдалечавайки се от стоките за масовия пазар с ниски маржове, бълвани през последните няколко десетилетия. Китайските производители на всички видове машини и оборудване обикновено изтласкваха японски фирми от крайния цикъл на прозиводство, което бе предупреждение за намаляващото търсене от Китай и несигурността около него. Междувременно правителственият фискален стимул спомогна за увеличаване на нагласите към машини, свързани със строителството, като хидравлични багери, в които японските компании са силни.

Не целият натиск идваше от конкурентоспособността; местните фирми едва устояват на чуждестранните. През 2018 г. Министерството на търговията започна едногодишно антидъмпингово разследване на японски и тайвански износители на вертикални машинни центрове - ключови съоръжения при производството на автомобили и други по-сложни процеси. По това време, както отбелязах, ставаше въпрос за подриване на конкурентите: данните не подкрепиха разследването, нито пък това направи влиянието върху цените. Поръчките за машини вече се забавяха. Позовавайки се на сложността му, правителството пренесе разследването в 2019 г. До април 2020 г. вече бе решено, че всичко е било честно в края на краищата и няма да бъдат наложени мита.

Промяната на политиката на фона на затварянето заради Covid-19 и последващото възстановяване показаха границите на амбициозната индустриална политика. Китай прекара голяма част от последната година, съсредоточавайки се върху политиките за самодостатъчност, заклеймени от американските укори относно търговските му практики и резкия отскок след пандемията. Ключова част от икономическия план на Пекин за следващата петилетка е да се укрепи производството на машини от висок клас, 5G оборудването и полупроводниците за вътрешния пазар. Държавното финансиране все повече е насочено към тези индустрии. Правителството също така иска да надгради вътрешните вериги за доставки и да запази ролята на държавата като фабрика на света. Китай е категорично най-големият краен потребител на индустриални роботи, но броят им на 10 000 служители остава относително нисък.

В някои сектори като 5G Китай несъмнено е постигнал значителен напредък. Въпреки това, страната ще продължи да разчита на японски компании за високотехнологичната производствена ниша за още известно време. Помислете за това: китайските доставчици имат над 80% пазарен дял за линейни и декартови роботи с прости задачи, използвани в пластмасовата индустрия, но когато става въпрос за по-съвършени роботи, които имат по-сложни многоосни движения, чуждестранните производители внасят повече в Китай, според анализаторите на CLSA. Такива машини представляват над 60% от продажбите. Япония е един от най-големите износители на индустриални роботи.

Остава си фактът, че има значителна технологична разлика. Над 75% от редукторите - вид предавка - се внасят от японски компании като Nabtescо и Harmonic Drive Systems, според анализатори от HSBC Holdings. Тези компоненти съставляват над една трета от крайната цена на индустриалните роботи, произведени в Китай, спрямо само 12% в Япония. Това затруднява конкурентоспособността. Китайските компании ще трябва да разчитат на придобивания, за да наваксат.

За японските машиностроителни гиганти това означава, че тенденцията - и търсенето - са трайни. Обемите от Китай ще стимулират бизнеса и оценките за производителите в целия сектор. Fanuc, чиято роботизирана фабрика за пипер произвежда продукти за компании като Apple, съобщи, че продажбите й в Китай са се увеличили с 29% през първите девет месеца на 2020 г. Въпреки привидно дълбокия спад на японската икономика заради Covid-19, местният индекс за бизнес активността Tankan показва, че условията за производителите стават все по-оптимистични. Борсовият подиндекс TOPIX Machinery пък е нараснал с 30% от юни; широкият фондов пазар се покачи със само 17%. Компаниите вероятно ще инвестират повече в Китай, за да се възползват от обръщането на страната навътре.

Възходът на Китай до шампион в индустриалните технологии няма да стане от днес за утре. Япония скоро няма да загуби отдавна установеното си предимство, ако изключим риска от шокове, свързани със затваряния поради Covid-19.