fallback

Великобритания е колкото партньор, толкова и пленник на отношенията със САЩ

Хлътването още по-дълбоко в обятията на Америка не отговаря на интересите на британската външна политика след Brexit

15:15 | 07.02.21 г. 1

Когато новият британски самолетоносач HMS Queen Elizabeth отплава за първата си мисия тази година, самолетите на Кралските военновъздушни сили на палубата ще бъдат до американска ескадрила. Щатският разрушител USS The Sullivans пък ще се присъедини към ескорта. Така конфигурирана, тази военноморска ударна група представлява полезна метафора за „специалните отношения“ със САЩ: Великобритания едновременно като партньор и като пленник, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Британците казват, че операцията подчертава несравнимото ниво на военно сътрудничество. Това е трудно за отричане. Висши фигури от Вашингтон потвърждават, че сътрудничеството, установено по време на Втората световна война, се корени в дълбокото взаимно доверие.

Въпреки това групата около самолетоносача осветлява неравностойността на връзката. Има причина американската ескадрила да е там. Недостигът на пари принуди Обединеното кралство да намали поръчката си за изтребители F-35. Щатските самолетите запълват иначе смущаващата празнина. Същото важи и за USS The Sullivans - Кралският флот няма достатъчно военни кораби, за да защитава самолетоносач адекватно и да изпълнява ангажименти другаде.

Борис Джонсън имаше по-належащи въпроси след победата на Джо Байдън. Премиерът на Обединеното кралство, понякога ласкателен поддръжник на Доналд Тръмп, се страхуваше, че Байдън ще го игнорира и прие с облекчение телефонното му обаждане. Колкото и глупаво да изглежда, беше важно, че Джонсън бе първият европейски лидер, на когото се обади новият президент.

Решението на Байдън да загърби миналото отразява отчасти неговия благороден дух. Но това беше свидетелство и за прагматизма на Вашингтон. От Уинстън Чърчил насам британците натовариха отношенията с почти религиозно значение. За американците си беше просто бизнес. Прелиствайки архивите на американското правителство за нова книга, това, което ме впечатли, беше последователността, с която президентите са ценели алианса, но когато не им е бил угоден са късали с него.

В този дух администрацията на Дуайт Айзенхауер гласува заедно със Съветския съюз в ООН, осъждайки Суецката експедиция на Антъни Идън от 1956 г. Ричард Никсън прекратява разузнавателното и ядреното сътрудничество, когато преценява, че Едуард Хийт се обвързва с Европа. Роналд Рейгън се поколеба, преди да подкрепи войната на Маргарет Тачър за връщането на Фолклендските острови. В тези епизоди нямаше злонамереност. САЩ просто отстояваха своя национален интерес.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:03 | 12.09.22 г.
fallback