Великобритания е колкото партньор, толкова и пленник на отношенията със САЩ

Асиметрията е очевидна и при условията, при които САЩ снабдяват Великобритания с въздържащ ядрен потенциал. Британците настояват, че тяхната ракетна система Trident е изцяло „независима“. По-внимателният поглед показва друго. Вашингтон изисква системата да работи под командването на НАТО, освен ако „не са засегнати върховни национални интереси“.

Кабинетът на Харолд Макмилън се тревожеше за това, когато сделката беше сключена през 1962 г. И с десетилетията САЩ поеха контрола върху поддръжката и обслужването на ракетите. Както ми каза бивш посланик на Обединеното кралство във Вашингтон, Великобритания зависи от САЩ, за да работят нейните възпиращи средства.

Нищо от това не дава основание да се предполага, че след като взриви европейския стълб на своята външна политика Великобритания трябва да скъса със САЩ. Опасността обаче е от плъзгане към все по-дълбока зависимост - че след Брекзит връзката става по-малко партньорство и повече пленничество. Британските въоръжени сили вече изглеждат като придатък на американските.

Германия и, някой би се осмелил да каже, Франция остават силни съюзници на САЩ, докато отстояват това, което привържениците на Brexiter наричат ​​„суверенна“ независимост. Отношенията им с Вашингтон са по-здрави поради липсата на необходимост, както е с Лондон. Между другото Байдън си позволи да посочи Франция като „най-стария съюзник на Америка“.

Брекзит изисква фундаментална преоценка на интересите на Обединеното кралство в областта на сигурността и отбраната - и на съюзите и способностите, от които то се нуждае, за да ги защити. Тясното сътрудничество с европейските съюзници, ако не с ЕС, неизбежно ще бъде част от това, както и отношенията с Вашингтон. Обективната оценка, обаче също така би повдигнала въпроса дали Великобритания не би могла да разгърне своите дипломатически, разузнавателни и военни сили за по-значителен принос към международната сигурност. Водеща роля в стабилизационните програми след конфликта?

Наскоро чух водещ експерт по разузнаването да обяснява как националната сигурност все повече се определя от технологичното предимство в цифровите комуникации и изкуствения интелект. Макар и успокояващи, като емблеми на националния престиж, е трудно да си представям как изключително скъпите ядрени ракетни системи и големите уязвими самолетоносачи са отговор на тази заплаха.