Борис Джонсън познава по-добре от повечето хора пълната сила на движението за независимост. Но сега той се озовава от другата страна на барикадите, които някога така радостно щурмува. Новините от Шотландия са изцяло лоши за британския премиер, тъй като той е изправен пред активно сепаратистко движение и ужасът, че може да бъде запомнен като човекът, загубил Съюза, пише Робърт Шримзли за Financial Times.
Официално позицията на правителството е, че няма да има ново гласуване за независимост, дори ако, както се очаква, Шотландската национална партия (SNP) спечели убедително тазгодишните парламентарни избори.
Но малко посветени вярват, че тази позиция може да се задържи. „Въпреки хората, които казват, че няма да има нов референдум, има силна активност“, казва един от приближените на Джонсън. Министър от кабинета добавя: „Значително се промени времето, което сега отделяме и министерският фокус върху Съюза.“
Наскоро натискът се повиши с още една степен, след като Никола Стърджън, първият министър на Шотландия и лидер на SNP, заяви, че ще проведе неодобрен консултативен референдум, ако британският парламент откаже разрешено гласуване. Дори ако юнионистите бойкотират вота, въпросът продължава да е горещ.
Междувременно най-големите мозъци в британското правителство умуват побеждаваща стратегия. Някои се застъпват за даване на повече правомощия на шотландския парламент. Други предлагат конституционна конвенция, която удобно за Англия ще отнеме време. Мнозина искат по-агресивно очертаване на начините, по които Шотландия печели от Съюза (ваксина срещу Covid, например) - въпрос, върху който Джонсън ще наблегне по време на посещение там. Някои министри говорят за делегиране на властта по-близо до шотландския народ с цел заобикаляне на парламента в Единбург и прехвърляне на повече средства и правомощия към местните съвети.
Всико това са схеми, измислени от хитри политически спецове, но те пропускат фундаментален момент. Може би встрани от даването на право на вето на нациите от Обединеното кралство върху общата политиката - анатема за английските консерватори - няма хитър конституционен трик, който да спаси Съюза. Във всеки случай, картата „повече власт над бъдещето“ беше изиграна на референдума за независимост през 2014 г. и беше разбита от Брекзит, на който Шотландия се противопостави в съотношение на гласоподавателите от близо две към едно.
Тази битка може да бъде спечелена по основните въпроси. Референдумът за независимост се свежда до един прост въпрос: ще бъде ли животът по-добър, ако се поеме контролът върху собствените дела?
Джонсън не греши като отлага развръзката. Проучванията показват, че "налагането" на Брекзита от Англия върху Шотландия изтика сепаратизма до водеща позиция. Но анкетите също показват, че повечето шотландци не виждат спешна нужда от нов вот. Оттук и планът за протакане. Забавянето може да спечели време може би за промяна на обстоятелствата, изпадане на SNP във вътрешни вражди или възраждане на лейбъристите, които да привлекат гласове от националистите. На фона на пандемията и нейните икономически последици, аргументът „сега не е времето“ остава смислен.
13:18 | 13.09.22 г.