Ами ако младите се ваксинират първи срещу COVID-19?

В статия, публикувана миналата година, група учени излагат аргументи в полза на приоритизирането на младите въз основа на концепцията за „години на живот, адаптирани към качеството“. Отделенията за интензивно лечение вече разчитат на тази концепция, за да решат кои пациенти да приемат. Ако в болницата има 80-годишен и 40-годишен, които имат нужда от лечение, персоналът обикновено ще даде леглото на пациента, който е най-вероятно да се възстанови и да се върне към нормален живот - живот, който след това може да допринесе повече за обществото. В този пример това очевидно би бил 40-годишният.

Подобна логика би могла да се приложи, когато става въпрос за ваксините срещу COVID-19. Защитата на младия човек, на когото са останали много години полезен живот, може да бъде по-добро използване на оскъден ресурс.

Има и практически съображения. Повечето ваксинални проучвания срещу COVID-19 показват намалена ефективност с възрастта. Ваксинирането на младите, при които ваксините са по-ефективни, би повишило ефективността на цялостната кампания.

Това предложение може да звучи нехуманно за някои. Затова е важно да се отбележи, че приоритизирането на младите няма непременно да има неблагоприятен ефект върху по-възрастното население. Предоставянето на достъп на по-младото работещо население до ваксини ще позволи на икономиката и услугите да се нормализират. Това от своя страна ще бъде от полза и за възрастните хора, както и ще позволи на техните роднини и приятели да ги посещават.

Вече има някакъв прецедент за фаворизиране на този тип стратегия. Редица страни - включително САЩ, Обединеното кралство, Австрия, Финландия и Ирландия, понастоящем ваксинират децата срещу грип като средство за защита на възрастните и по-уязвимите.

Тъй като децата са по-склонни да се заразят и да разпространяват вируси за по-дълго, насочването на ваксинационните стратегии към тях намалява риска за здравните работници и възрастните хора, посочва се в доклад от 2018 г., посветен на противогрипната ваксинация. Противогрипните ваксини – подобно на ваксините срещу коронавируса, показват по-висока ефективност при по-млади хора.

Индонезия например вече реши да даде приоритет на младите в битката им с COVID-19. Тъй като глобалната икономика страда от пандемичните ограничения, действащи от почти година, идеята е да се позволи на младите да се върнат на работа, както и да се намали вирусното предаване сред тези, които имат най-много контакти в ежедневието си.

Отчасти правителствената стратегия на Индонезия се ръководи от ограниченото лицензиране на ваксини на тяхно разположение сред хора над 60 г. Демографията на страната също предполага приоритизиране на младите като по-малко рисков подход. Докато е във Великобритания почти 20 процента от населението е над 65 години, само 5 процента от индонезийското население попада в тази категория.

В крайна сметка няма абсолютно правилен или грешен път и стратегията на Обединеното кралство „на първо място за възрастни хора“ е възприета от повечето други страни. Би било грешка обаче да се отхвърлят другите предположения изобщо или младежта да бъде напълно отстранена от ваксинационната кампания.

Вместо да мислим за младите хора като част от проблема - като нарушители на правила или супер разпространители, можем да ги превърнем в част от решението за забавяне на предаването на вируса и прекратяване на пандемията.