Германските мостове към Русия разединяват ЕС

Последиците за ЕС може да са дълбоки. Заявената амбиция на 27-членния съюз е да действа като стратегически зряла сила с последователна, обединена външна политика и такава в областта на сигурността. За балтийските държави, Полша и други обаче поуката от „Северен поток 2“ е не да поверят свободата си на някаква мъглява концепция за сигурност на европейско ниво, докато Германия еднолично сключва двустранни сделки с Русия.

За жителите на Централна и Източна Европа решаващият защитник на тяхната независимост не е ЕС, а САЩ. В този смисъл отбраната и сигурността могат да бъдат добавени към върховенството на закона, плурализма на медиите и миграцията като още една област, в която споровете разделят някои от западноевропейските държави членки на ЕС от други такива в Централна и Източна Европа.

Поразителната черта на обвързването на Германия с Русия е неговата широка партийна подкрепа. Канцлерът Ангела Меркел запазва санкциите на ЕС срещу Русия заради анексирането на Крим през 2014 г. и въоръжената интервенция в югоизточна Украйна, но подкрепя „Северен поток 2”.

Изглежда, че подходът на Армин Лашет, новия лидер на Християндемократическата партия (CDU) на Меркел, изглежда не толкова раздвоен. Когато руският президент Владимир Путин завземаше Крим, Лашет разкритикува това, което той нарече „антипутински популизъм“ в Германия.

Хайко Маас, германският външен министър от Социалдемократическата партия (SPD), защитава отношенията на Берлин с Москва с мотива, че западните страни трябва да внимават да не тласнат Русия към по-тясно икономическо и военно сътрудничество с Китай.

Що се отнася до дясната популистка Алтернатива за Германия и лявата коалиция Die Linke, те не са съгласни с HDU и SPD по отношение на повечето неща, но не и относно връзките с Русия.

Но какво дава Кремъл в замяна на Германия? Бундестагът беше обект на кибератака през 2015 г., за която германските власти обвиниха Русия. Четири години по-късно лидер на чеченски бунтовници в изгнание беше убит в Берлин по заповед на руското правителство, според прокурорите.

Накратко, аргументът, че близките икономически и енергийни отношения с Русия носят дивиденти за европейската сигурност, изглежда неубедителен, поне в ерата на Путин. Въпросът, който германските политици трябва да си зададат, не е колко голям е моралният дълг на страната им към Русия, а дали „Северен поток 2” и други мостове към Русия постигат някакви полезни резултати.