На нас се пада да поемем отговорност за планетата

Изданието „Да направим мисията възможна: Осигуряване на икономика с нулев въглерод”, публикувано от Комисията за енергиен преход през септември 2020 г., очертава, отбелязва Търнър, правдоподобен преход към нулеви нетни емисии до 2050 г. В основата е промяна към разчитането на слънчева светлина и вятър, под формата на слънчева и вятърна енергия. Това ще бъде комбинирано с батерии, водород и други форми на съхранение на енергия, както и използване на биоенергията и улавянето на въглерод в средносрочен план. Благодарение на срива в цената на възобновяемата енергия, този преход сега е осъществим и евтин. Няколко сектора, като желязото и стоманата, ще бъдат скъпи за трансформиране, но те не са достатъчно големи, за да променят общата картина.

За съжаление, те (все още) не са прави по отношение на хранителния преход. Проблемът не е в енергията, от която се нуждаем за храна, която е само 6 процента от нехранителната. Проблемът е, че фотосинтезата и превръщането на растенията в месо с помощта на животни са енергийно неефективни. И така, биохимията обяснява защо човечеството трябваше да усвои толкова голяма част от планетата. Необходими са огромни площи от слънчевите рецептори, наречени растения, за да се получи достатъчно храна, а и земеделието също отделя големи количества парникови газове.

Търнър предлага комбинация от три решения на този огромен проблем. Първото е големи подобрения в селскостопанската практика. Ние, например, съсипваме земя и я заместваме с нова, отклонена от други употреби. Генното инженерство със сигурност ще изиграе роля тук. Второто решение е промяна в начина ни на хранене, по-специално далеч от месото и млечните продукти. Третото са радикалните промени в технологията, в крайна сметка превръщащи производството на храна в просто поредния индустриален процес.

Като цяло сме на исторически кръстопът. На нашето поколение се пада да поеме отговорност за планетата. Няма съмнение, че голяма част от отговора трябва да се изразява в добре насочена технологична промяна, тъй като никакъв политически процес, най-малкото пък демократичен, няма да отговори на тези предизвикателства, като преустанови двата века на увеличено използване на енергия. Човечеството няма да се върне към предмодерното си съществуване, когато животът е бил лош, скотски и кратък за почти всички. Но като се има предвид къде сме сега по отношение на нашето въздействие върху биосферата, ще трябва да променим и поведението си, поне в краткосрочен до средносрочен план.

Дали ще бъде възможно да се постигне съгласие и да се приложи толкова радикална корекция на курса, е меко казано под въпрос. Досега почти не показахме способност да разрешим това огромно предизвикателство пред колективните действия. Но необходимостта е очевидна. Не трябва да продължаваме да се държим така, както досега. Много от нас ще трябва да променят поведението си, особено най-богатите.