Наскоро изтъкнах аргумента, че инвестициите на Китай в технологии представляват предизвикателство за американското лидерсттво и че САЩ като цяло не успяват да отговорят. Сега искам да подчертая някои признаци, че започваме да проглеждаме за заплахата, пише Уилиъм Галстън за Wall Street Journal.
Няколко неотдавнашни проучвания разкриват втвърдяване на общественото мнение спрямо Пекин. В анкета на Pew Research Center 67% от американците казват, че отношението им към Китай е отрицателно или много негативно, спрямо 46% преди три години. Делът на републиканците с такива нагласи се е увеличил с 22 процентни пункта, а на демократите - с 23 пункта. Почти 90% виждат Китай като конкурент (55%) или враг (34%), а 84% считат нарастващата технологична мощ на Пекин за сериозен или много сериозен проблем за САЩ. Почти половината казват, че ограничаването на китайската мощ и влияние трябва да бъдат приоритет.
Налице е сближаване на гледищата и сред лидерите. Например, през 2019 г. бе създадена двупартийна комисия за изкуствения интелект. Докладът й, публикуван неотдавна, препоръчва стъпки като удвояване на федералните инвестиции в неотбранителни изследвания и разработки до 32 млрд. долара до 2026 г., както и прокарване на нова версия на Закона за отбранително образование от 1958 г., приет след пускането на съветския Спутник.
Комисията подчерта предизвикателството на изкуствения интелект. „Ние приемаме насериозно амбицията на Китай да надмине Съединените щати като световен лидер в изкуствения интелект в рамките на едно десетилетие“, пишат членовете й, като заявяват, че САЩ трябва да „спечелят състезанието по изкуствен интелект, което засилва стратегическата конкуренция с Китай“. Същото може да се каже и за другите области, които Пекин определи като съществени за постигане на технологично предимство в следващото поколение.
Временните стратегически насоки за националната сигурност, публикувани наскоро от администрацията на Байдън, дадоха още сигнали за двупартиен консенсус. „Не можем да се преструваме, че светът може просто да бъде върнат към състоянието си отпреди 75, 30 или дори 4 години“, се казва в документа и това е най-видно в позицията спрямо Китай. Администрацията на Обама провеждаше политика на сътрудничество с Пекин, която доминираше американското мислене в продължение на десетилетия - позиция, която администрацията на Тръмп преобърна. Но сигналите от новия държавен секретар Антъни Блинкен са особено ястребски, спечелвайки му похвала от няколко републикански сенатори. Поне по отношение на Китай новата администрация ще окаже приемственост на предишната, продължавайки по-конфронтационната й позиция.
Докладът на новата администрацията подчертава тази промяна, като откровено посочва „по-агресивен и авторитарен Китай“, който е „единственият конкурент, потенциално способен да комбинира своята икономическа, дипломатическа, военна и технологична мощ, за да отправи устойчиво предизвикателство към стабилната и отворена международна система." Това предизвикателство ще изисква многостранен отговор на САЩ, особено в областта на науката и технологиите.
Според администрацията „водещите световни сили се надпреварват да разработват и внедряват нови технологии, като изкуствен интелект и квантови изчисления“, които биха могли да променят всичко - „от икономическия и военния баланс между държавите до бъдещето на труда, богатството и неравенството в тях." Заключението: „Америка трябва да инвестира наново в запазване на своето научно и технологично предимство и отново да лидира.“
Миналата година лидерът на демократите в Сената Чък Шумър обедини сили с интелигентния млад републикански сенатор от Индиана Тод Йънг, за да представи двупартийния Закон за неограничените предели, който има за цел да финансира изследвания, трансфер на технологии и образование в десет технологични области. Конгресмените Ро Кана (демократ от Калифорния) и Майк Галахър (републиканец от Уисконсин) внесоха придружаващ законопроект в Камарата на представителите. Това амбициозно законодателство предвижда нова технологична дирекция в рамките на Националната научна фондация. Дирекцията ще плаща стипендии на студенти, специализанти и докторанти, както и ще финансира университетски центрове и ще подпомага придвижването на технологиите от лабораториите към пазара.
Миналия месец Шумър поднови подкрепата си за двупартийно законодателство за противодействие на Пекин. Основанието е безпокойство относно недостига на полупроводници, но целта е и да се инвестира в области като квантови изчисления, биомедицински изследвания и съхранение на данни. Законът за неограничените предели ще послужи като основа за това ново законодателство, което Шумър цели да прокара тази пролет.
Демократическият сенатор Джак Рийд от Роуд Айлънд, председател на Комисията по въоръжени сили, посочи „агресивните опити на Китай да подкопае сегашното ни технологично превъзходство“ и изрази загриженост относно науката и иновациите ни - от изследванията до производствената и индустриалната база." Сенаторът Марко Рубио призова за „проамериканска индустриална политика на 21 век“.
Неумолимият напредък на Пекин най-накрая събуди спящия американски гигант. Партизанщината не трябва да спъва нашия отговор.
01:15 | 14.09.22 г.