Западът не може да прекрои Китай, но може да промени начина, по който отговаря

Преди години в Пекин интервюирах изпълнителния директор на европейска компания за чисти технологии, която по това време беше лидер на пазара в Китай. Попитах го как вижда бизнеса занапред и той каза, че се чувства оптимист - компанията ще бъде на четвърто място в рамките на следващите пет години. Бях шокирана. Защо падането от първо на четвърто място е добра новина? И как би могъл да бъде толкова точен за бъдещето? Защото, каза ми той, това са му казали лидерите на комунистическата партия, че ще се случи, когато местните конкуренти навлязат на пазара, пише Рана Форухар за Financial Times. 

Това беше един от многото моменти през последните две десетилетия, които ме накараха да се замисля защо американските институции и корпоративни лидери въобще смятаха, че Китай просто ще заеме своето място в съществуващите световен ред и търговска система. Защо толкова голяма нация с дълга история, богата култура, уникална политическа система и огромен пазар не би създала свои собствени правила?

Тя го направи го, разбира се. Може би единственото добро нещо, което администрацията на Доналд Тръмп направи икономически, беше да спре да се преструва, че проблемът „един свят, две системи“ не съществува. Макар на бившия президент да му липсваше последователна стратегия за противодействие на възхода на Китай, и въпреки че неговата язвителна реторика не помогна на Америка, последните четири години поне сложиха край на умишлената слепота. Без значение колко примамливо е следващото тримесечие на растеж на китайския пазар за корпоративните мениджъри, няма гаранции, че условията ще бъдат справедливи или че правилата няма да се променят по всяко време - особено в най-стратегическите сектори с висок растеж.

Това е реалността, която администрацията на Джо Байдън сега трябва да има предвид, докато създава своята китайска политика. Както неотдавна професорът по политология Минсин Пей заяви по време на заседание на Съвета по външни отношения, външната политика на Китай спрямо САЩ се основава на три неща: очакван упадък на Америка,  възможности за собствено икономическо и политическо развитие на Китай и собствените мащабни амбиции на президента Си Дзинпин. Тези точки трябва да помогнат за ориентиране на американската стратегия спрямо Китай.

Първо, важно е президентът Джо Байдън да запази реални очаквания за сътрудничество. Китай на Си няма да направи нещо, което не е изрично в интерес на държавата му. Това оставя малко области с взаимен интерес за двете страни. Най-голямата е изменението на климата. В един идеален свят американските и европейските технологии биха се комбинирали с евтиното, мащабно китайско производство, за да отдалечат света от изкопаемите горива.