Западът не може да прекрои Китай, но може да промени начина, по който отговаря

Но ние не живеем в идеален свят. На фона на кражбите на интелектуална собственост от Пекин, невъзможността за външни играчи да получат честен достъп до китайския пазар в секторите с най-висок растеж, и съмнителните трудови практики, по-активното сътрудничество в областта на чистите технологии е малко вероятно. Най-доброто, на което може да се надяваме, е, че двете страни ще се съгласят да не подкопават преднамерено усилията на другия и да се обединят по общи цели като вредните емисии и технологичните стандарти.

Това би било по-лесно, ако Америка и Европа имат общ подход към Пекин. Невключването на Германия в търговските санкции срещу Китай беше една от най-големите икономически грешки на администрацията на Тръмп (и това казва много). Европа и Америка споделят много общи опасения относно китайския меркантилизъм, който създава неравни условия и проблеми с правата на човека.

Европейците са разбираемо обезкуражени от загубата на доверие и сътрудничество през годините на Тръмп. Но неотдавнашната търговска сделка на ЕС с Китай, която изглежда сляпа за несъвместимостта между китайския капитализъм на държавното наблюдение и либералната демокрация от европейски стил, е лош ход. Такъв е и новата прегръдка на френския президент Еманюел Макрон с Русия. Предвид историческите отношения между Европа и Азия е лесно да си представим по-тесни връзки между двата региона. Но това ще бъде с огромна цена за изповядваните европейски ценности.

Брюксел знае това и Байдън трябва да продължи да настоява за рестартиране на трансатлантическите отношения, както и за „коалиция на желаещите“. В Азия страни като Индия, Австралия и Япония биха могли да работят съвместно със САЩ и ЕС за преструктуриране на веригите за доставка и минимизиране на китайското влияние в Тайван - където полупроводниковата индустрия вече е конфликтна точка - и Южнокитайско море.

Може би най-важното е, че Америка трябва да посрещне предизвикателството Китай като укрепи капацитета си у дома - в образованието, инфраструктурата, технологиите с висок растеж и части от индустриалната екосистема. Промишлеността има значение не като магическо решение за заетостта на средната класа (роботите ще вършат все повече и повече във фабриките), а защото притежаването на ключови части от индустрията е от решаващо значение за иновациите. Показателно е, че самият Китай все повече се фокусира върху поддържането на собствената си стратегия за промишлеността, въпреки че услугите играят по-голяма роля в икономиката му.

Както Байдън заяви по време на Мюнхенската конференцията по сигурността през февруари, САЩ ще „работят с Пекин, когато това е в интерес на Америка“, но „ще се конкурират от позицията на силата, като се възстановяват по-добре във вътрешен план“. Западът няма да прекрои Китай. Но трябва да промени начина, по който отговаря на предизвикателството му.