Председателят на американския Федерален резерв Джей Пауъл създава впечатлението, че е премерен и предпазлив регулатор. Но под сивия костюм и кротък нрав се крие човек, който провежда един от най-рисковите монетарни експерименти в икономическата история, пише за Financial Times Андрю Парлин, основател и главен инвестиционен директор на Washington Peak Investment Advisors.
Пауъл залага, че икономическият растеж ще се завърне с пълна сила по-късно тази година с отварянето на икономиката, но че инфлацията, след кратко надхвърляне на целта, послушно ще спадне до около 2% и ще си остане там. По този начин не е необходимо да се вдигат лихвените проценти тази година, следващата или по-следващата. Едва през 2024 г. Пауъл предвижда необходимостта от първо покачване на ставките.
Според визията на Пауъл темп на растеж през 2021 г. от 6,5% и безработицата от 4,5% напълно кореспондират с мащабните стимули, допълнени с нулеви лихвени проценти и годишни покупки на активи от Фед за 1,4 трлн. долара. Ако тази политика изглежда неуместна, то е защото е такава.
Позицията-залог на Пауъл влкючва четири различни погрешни аргумента.
Първо, ползите и рисковете от експеримента му са изцяло асиметрични. Ако Пауъл е прав, не е ясно каква ще е ползата. Рискът обаче е неизчислим: вкоренена инфлация, каквато не познаваме от десетилетия, и необходимостта от натискане на спирачката чрез агресивно затягане на лихвите. Като се има предвид колко завишени са цените на активите, сривът, който ще последва, вероятно ще бъде необичайно тежък и продължителен.
Второ, нивото на инфлационна бдителност от страна на председателя на Фед е критичен компонент за поддържане на фиксирани инфлационни очаквания. Стара поговорка на Уолстрийт гласи, че когато шефът на Фед започне да се паникьосва, инвеститорите могат да се успокоят. Сега имаме обратното. Спокойната позиция на Пауъл относно инфлацията прехвърля безпокойството към пазарите.
Не е изненадващо, че в отговор на безгрижното отхвърляне на инфлационния риск от Пауъл, очакванията за инфлацията (измерена чрез разликата между номиналната доходност по 10-годишните ДЦК и обвързания с инфлацията дълг) се повишиха към поредния нов връх след мартенската среща на Фед и последвалата я пресконференция.
Трето, Пауъл многократно е заявявал, като причина за спокойната си позиция, че инфлацията е изненадвала в посока надолу след кризата през 2008 г. Това, разбира се, е вярно, но може би не толкова релевантно. Икономистите едва наскоро оцениха до каква степен фискалната политика бе спирачка както за растежа, така и за инфлацията през десетилетието, последвало финансовата криза.
22:41 | 11.09.22 г.