Време е Фед да изостави паричната политика на автопилот

В контраст, общите пандемични разходи, включително току-що приетият пакет за 1,9 трлн. долара, вече надхвърлят 5 трилиона, пет пъти размера на фискалните разходи в отговор на рецесията от 2008-09 г.

Как може да се включи в прогнозите въздействието на най-големия мирновременен фискален стимул в американската история, равен на 25 процента от брутния вътрешен продукт? Тъй като няма прецедент, това е изключително трудно да се направи с някаква точност. Здравият разум предполага риск от мощен тласък на инфлацията, далеч над прогнозата на Фед за 2,4% през 2021 година.

Това невероятно повишено ниво на икономическа несигурност не изисква ли максимална гъвкавост на политиката?

Четвърто и последно, Пауъл трябва да бъде особено недоверчив към себе си и собствените си преценки, тъй като той има опит от първа ръка в прилагането на грешна политика. Струва си да разгледаме гафа му от края на 2018 г., за да вникнем в текущата ситуация.

Пауъл наследи цикъл на затягане на лихвените проценти от своя предшественик Джанет Йелън, която за пръв път покачи лихвите през декември 2015 г. и след това изчака цяла година, за да продължи с още три повишения от четвърт пункт преди отново да спре. Това беше мек цикъл на затягане. През октомври 2017 г. Йелън счете икономиката за достатъчно силна, за да замени намаляването на покупките на активи от Фед с директни месечни продажби на вложенията му в облигации.

Но затягането на Йелън стана агресивно при Пауъл, който стана председател през февруари 2018 г. Той повиши лихвите на всяка от първите си четири срещи и стана известен с фразата си към журналистите през декември 2018 г., че програмата за продажба на облигации е на „автопилот“. Това впоследствие предизвика сътресение на пазарите.

Това, което изглеждаше за Пауъл като инфлационна заплаха през 2018 г., се оказа мираж. Извлеченият урок би трябвало да е, че е много трудно е да се установяват промените в икономиката, как всички можем да грешим и колко тъмна е икономическата наука.

Не става въпрос да натякваме на Пауъл грешката му от 2018 г. Неправилното разчитане на икономиката е често срещано, което ни връща към основната ми аргумент. При толкова малко познание за динамиката на промените в потребителските цени, няма нужда Фед да дава многогодишни обещания, че ще държи лихвите близо до нулата. Време е да започнем разговора за монетарното затягане.