Фед не трябва да се подвежда по повишението на заплатите в САЩ

Казано е, че задачата на академичните икономисти е да играят ролята на глупака от Крал Лир, който казва директно истината и оспорва конвенцията. Така че, когато двама от най-видните шутове в двора на Крал Джей (Пауъл, шефът на Фед – бел. прев.) започнат да предупреждават за инфлация, си струва да се обърне внимание, пише Клеър Джоунс за Financial Times. 

Въпросните двама „глупаци”, Лари Самърс и Оливие Бланшар, предупреждават през последните седмици, че предложеният нов фискален стимул е толкова голям, че може да предизвика сериозен ценови натиск.

Тяхната работа се основава на концепцията за разликата в потенциалния и реалния БВП – която измерва нивото на стагнация в икономиката. Пандемичният пакет от 1,9 трлн. долара, казва Самърс, е толкова голям, че рискува повече от компенсиране на тази разлика, което ще доведе до инфлация, каквато не сме виждали от поколение. Други - включително Кенет Рогоф и Пол Кругмън - мислят по друг начин.

Все пак си струва да се спомене мнението на Самърс и Бланшар, тъй като те не са ястреби. В миналото Бланшар призоваваше централните банки да приемат инфлационни цели от 4% (те обикновено таргетират 2%). Междувременно Самърс популяризира идеята, че свръхниските лихвени проценти са необходим съпътстващ ефект на трайната стагнация, която икономики като американската сега изпитват.

И така, дали Фед ще реагира, ако инфлацията все пак надигне глава? Първоначалните признаци са, че няма.

В момента има много хора, загрижени за инфлацията. Но Пауъл не е един от тях. Наскоро най-мощният централен банкер в света даде да се разбере, че американската икономика далеч не е достатъчно силна, за да отговори на критериите на Фед за затягане на паричната политика.

Всъщност Пауъл изглеждаше много по-загрижен за състоянието на трудовия пазар - особено за по-нископлатените работници - отколкото от спираловидно покачване на цените в икономиката.

За всеки, който следи ситуацията отблизо, това не е изненада. През 2020 г. Фед промени рамката на монетарната си политика, за да даде знак, че ще толерира - за известно време - по-висока инфлация, за да насърчи пълната и приобщаваща заетост.

Но все още смятаме, че Пауъл може да бъде подложен на натиск да промени тона. Причината? Ами, проблемите на пазара на труда може да доведат до временно покачване на инфлацията, защото тези проблеми ще се усетят най-много от хората с несигурна заетост и по-ниски заплати.

Ето какво казва Ричард Баруел от BNP Paribas Asset Management:

„По-голямата част от работната сила, много от която е добре платена, беше до голяма степен изолирана от пандемията. В контраст, имаше огромни загуби на работни места при тези, които работят в силно засегнати сектори като гостоприемството, където заплатите често са ниски. Средното ниво на заплащане се повиши, защото повечето от загубите на работни места бяха концентрирани сред нископлатените, като то ще намалее, когато тези хора бъдат наети отново. Промените в извънредните часове труд в тези сектори, ако търсенето се завърне мощно, могат допълнително да усложнят ситуацията. Изводът: трудно ще е да се каже какво се случва с фундаменталния натиск при заплащането.”

Вече има някои доказателства, които сочат, че това се е случило в началните етапи на пандемията в САЩ. Клонът на Федералния резерв във Сан Франциско публикува през август изследването „Илюзията за растеж на заплатите“, което установи, че ускорението в ръста на заплатите през второто тримесечие е почти изцяло свързано със загубите на работни места с ниски заплати.

Това е добре илюстрирано в следния пасаж:

„През 2018 г. собственик на малък ресторант беше наел трима души, себе си и двама сервитьори. Собственикът си плащаше 75 000 долара годишно, а на всеки служител даваше по 27 000 долара. Това означава, че средният годишен доход в ресторанта е бил 43 000 долара годишно през 2018 г. Когато COVID-19 удари през март 2020 г., собственикът започна да предлага единствено храна за вкъщи и съкрати сервитьорите. В резултат на това средната годишна заплата в ресторанта се увеличи от 43 000 на 75 000 долара.”

Смятаме, че е напълно правдоподобно, този процес да продължи да оказва влияние през тази година, докато икономиките не се отворят напълно.

В действителност, поради причини, които споменахме в тази публикация (и другаде), данните за инфлацията няма да казват много за фундаменталния ценови натиск през следващите 12 месеца.

Тази липса на сигурност води до риск от страна на Пауъл и други регулатори. Но ако политиката на Фед е насочена към пълна и приобщаваща заетост, централната банка трябва да игнорира глупаците и да се придържа към политиката си.