Бумът на пазарите прикрива по-мрачна истина за Европа

Европейските фондови пазари процъфтяват. Но това не означава, че Европа също процъфтява. Традиционно залог върху европейските акции е всъщност залог за растеж във всички други области. Компаниите, които влизат в състава на Stoxx Europe 600 – нараснал с около 12% тази година, постигат почти половината от приходите си извън Стария континент, според индекса на собствениците. S&P 500 в САЩ генерира под 30% от чужбина, пише Михир Шарма в коментар за Bloomberg.

Това отчасти е добра новина. В Европейския съюз се намират първокласни компании в областта на луксозните стоки, фармацията и инженерните дейности, които произвеждат ценени в чужбина продукти. Недостатъкът е, че състоянието на фондовия пазар в Европа никога не е било добър показател за стабилността на икономиката ѝ, особено като индикатор за търсенето на стоки и услуги.

Фондовият пазар в САЩ е доминиран в момента от няколко технологиични компании, докато в Европа доминират гигантите от старата икономика с „големи активи и ниска степен на морално остаряване“. Така моментите на въодушевление и песимизъм за изкуствения интелект увеличават временно привлекателността на едните или на другите.

Но тази динамика показва, че разликата между САЩ и Европа е много по-дълбока от секторния състав на пазарите им. Обикновено изборът на инвеститорите за европейските акции се определя от случващото се другаде, а не толкова от нещо, което се е променило на самия континент. Например инженерни компании, които осигуряват основно оборудване за центрове за данни, като френската Schneider Electric, просперират покрай манията около изкуствения интелект. Но търсенето на продуктите ѝ се дължи основно на САЩ и Азия.

През последните десетилетия успехът на корпоративна Европа в световен мащаб прикриваше тенденцията за стагнация на местно ниво в блока. Бизнес лидерите и техните акционери бяха достатъчно доволни и това позволи на политиците на Стария континент да бягат от трудни решения избори след избори за това как да стимулират местното търсене. Растежът на блока, който през последната година беше близо до 1%, е по-точен показател от Stoxx Europe 600.

Разбира се, натискът за реформи изглежда набира скорост, но той се разглежда през призмата на суверенитета и конкурентоспособността в областта на промишлеността, а не само като средство за национален просперитет, както би било в САЩ. Този новооткрит ентусиазъм за промяна се осъществява само защото заплахите от Китай и Русия – икономически и военни, станаха невъзможни за игнориране. Европейските лидери все още не са отговорили на основния въпрос – какво точно ще движи техните икономики? Досега отговорът по подразбиране беше: „Растежът навсякъде другаде“. Но какво ще стане, ако това спре да работи?

Достатъчно е да погледнем изчезващата обич в Китай към германските автомобили. Съвсем скоро европейските компании може да не успяват да продават дамски чанти в Шанхай, хапчета за отслабване в Охайо и турбини на нововъзникващи пазари, независимо дали това се дължи на старомоден протекционизъм или на факта, че неевропейците започват да се справят с тези неща също толкова добре. Когато това се случи, лидерите на Стария континент няма да имат друг избор, освен да намерят начин да предизвикат собствена динамика, вместо да внасят растеж.

Инвеститорите ги изпревариха. Откакто президентът Доналд Тръмп обяви първия си пакет от мита през април 2025 г., европейските акции с фокус върху вътрешния пазар надминаха значително тези с глобална ориентация. Разликата между двете групи беше между седем и десет процентни пункта тази година.

Да, доларът е по-слаб, което затруднява европейските износители. Но по-голямата мотивация е песимизмът на инвеститорите. Те се притесняват, че тръмповският обрат в геополитиката означава, че глобалните компании от ЕС може да бъдат отрязани от страните, в които в момента печелят толкова много.

Има, разбира се, и известен оптимизъм. Може би по-високите разходи за инфраструктура и отбрана ще повишат местното търсене. Стремежът на континента към стратегическа автономия би трябвало да подкрепи вътрешните вериги за доставка. А по-умереният капитализъм на Европа и спазването на правилата (и закона) изглеждат по-привлекателни в ерата на Тръмп.

Така или иначе европейските ръководители вече не могат да избягват проблема. Техният континент застарява, страда от липса на увереност и е твърде регулиран. Но следващият голям тласък за растежа ще трябва да дойде от вътрешното търсене.

Обикновеното отваряне на държавната хазна вече не е вариант. Както посочи Европейската централна банка, само Германия има достатъчно средства, които да разпределя, а настоящите разходни планове в еврозоната едва ли ще допринесат за растежа. Анализаторите на ЕЦБ предупреждават мрачно за продължаваща загуба на глобален пазарен дял сред компаниите от единния пазар.

Десетилетия наред след Втората световна война Европа растеше чрез реконструкция. След това го постигаше чрез износ и накрая – чрез кредитиране. Остава ѝ само един коз – 450 млн. души, които все още живеят в границите ѝ. За да продължи възраждането на акциите на компании, фокусирани върху вътрешния пазар, което се случва вече цяла година, ЕС следва да помогне на гражданите си да станат по-оптимистични потребители, по-смели предприемачи и по-патриотични инвеститори. Ако това се осъществи, след десетилетие именно европейските потребители ще движат корпорациите ѝ, и целия континент, напред.