От септември осигурените лица ще избират подфонд от универсалния си фонд

Още от септември осигурените лица в България ще имат възможност да избират, според риска, кой подфонд от универсалния им фонд да управлява средствата им. Това съобщи експертът в областта на пенсионното осигуряване и бивш изпълнителен директор на пенсионно-осигурително дружество Тодор Лилов в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него България прави огромна крачка към осигуряване на по-висока сигурност и потенциал за по-висока доходност на осигурените лица с въвеждането на мултифондовете. С тях се прави най-голямата реформа досега в областта на допълнителното пенсионно осигуряване.

„Трябва да поздравим КФН, която трябваше в рамките на четири месеца да създаде 13-14 нови наредби и още толкова да променят. На практика вече имаме готова рамка, която регламентира как втори и трети стълб ще функционират пълноценно след началото на следващата година“, коментира Лилов.

Той обясни, че в началото на другия месец осигурените лица ще имат възможност да изберат в кой подфонд от универсалния им фонд да се управляват техните средства, като преди това ще попълнят доброволно въпросник, с който пенсионните дружества ще идентифицират толерантността към риск на лицето и ще му препоръчат подфонд. „Създадена е и възможност лицата автоматично да бъдат прехвърляни в някой от трите подфонда според възрастта си“, уточни Тодор Лилов.

Той посочи какви са предимствата на реформата в пенсионното осигуряване – дружествата ще разширят кръга си от потенциални инвестиции, включително в компании за финансиране на транспорт, енергетика, екология, както и големи инфраструктурни проекти у нас. „В момента 70-75% от средствата на фондовете са инвестирани в чужбина“, обърна внимание анализаторът.

Той напомни, че огромният проблем в нашата тристълбова система е първият стълб – 50% от пенсиите са дотирани от бюджета, като най-важното е, че няма съответствие между принос и пенсия, което стана чрез вдигането на минималната пенсия.

По думите му мултифондовете са най-голямата реформа досега в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, по-голяма от тази през 2019 г., която регламентира фазата на изплащане на пенсиите.

Лилов смята, че следващите години ще бъдат много предизвикателни за пенсионните дружества – те трябва да създадат много по-високи гаранции за осигурените, като се има предвид, че нивото на резервите също ще се вдигне значително.

„Само част от инвестиционната такса в динамичния и балансирания подфонд ще бъде фиксирана, а останалата – пропорционална. Т.е. дружествата ще имат стимул да постигат по-висока доходност за осигурените“, обясни експертът в пенсионното осигуряване.

Той напомни, че три години преди пенсионирането си всички лица трябва задължително да бъдат прехвърлени в консервативен подфонд, където таксите ще бъдат много ниски, няма да има такса върху доходността.

„Резервите ще гарантират брутните вноски, и в професионалните фондове,  и пенсионните плащания“, подчерта Лилов. И добави, че професионалните фондове осигуряват допълнителна пенсия за периода от ранното пенсиониране на лицата в първа и втора категория труд до пенсионирането по трета.

Каква част от БВП отива за пенсии? Защо се налага реформа в ТЕЛК системата? Нужно ли е повишаване на пенсионната възраст? Само дефицитът в НОИ ли налага вдигане на пенсионната възраст? Кои са предизвикателствата пред пенсионната система у нас? Трябва ли да се преразгледа швейцарското правило за автоматично осъвременяване на пенсиите? 

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.