Наталия Петрова: Рискът от неучастие на капиталовите пазари често се подценява

Какви са предизвикателствата пред инвестиционните дружества в момента, какво е нужно, за да се подсили инвестиционната култура у нас, и какви са тенденциите сред инвестиционните фондове на европейско ниво? Тези и още въпроси коментира Наталия Петрова – главен изпълнителен директор на "Конкорд Асет Мениджмънт" и председател на БАУД, която ще е сред участниците на Investor Finance Forum 2026. Форумът ще се проведе на 17 ноември в София, а пълната програма може да разгледате на сайта Investor Media Pro, където може да се регистрирате за присъствие.

- Г-жо Петрова, променят ли се портфейлните стратегии на дружествата, които управляват колективни инвестиционни схеми (КИС)?

Инвестиционните стратегии се развиват заедно с пазарите, но фундаменталните принципи на доброто управление остават непроменени – диверсификация, дисциплина и управление на риска. В условията на геополитическа несигурност, променящи се лихвени проценти и ускорена технологична трансформация, управляващите дружества трябва да бъдат все по-гъвкави. Това не означава да променяме стратегията при всяко пазарно сътресение, а да изграждаме портфейли, способни да преминават през различни икономически цикли. Успехът в нашата индустрия не е просто да следваш пазара, а да се развиваш една крачка пред него.

Наталия Петрова

Наталия Петрова има над 20 години професионален опит в областта на управление на активи, капиталови пазари, търговия с акции и облигации, разработване на финансови продукти и услуги, алтернативни инвестиционни фондове и частни капиталови инвестиции. Притежава лицензи от Комисията за финансов надзор (КФН) за предоставяне на инвестиционно консултиране и брокерска дейност, както и сертификат за търговия с държавни ценни книжа, издаден от Министерството на финансите на Република България.

В момента тя е Главен изпълнителен директор (CEO) на Конкорд Асет Мениджмънт – най-големият небанков управляващ активи в България, Член на Съвета на директорите на European Investment Management SA SICAV-RAIF, Люксембург и Прокурист на ABC Finance, България.

Избрана е за Председател на Управителния съвет на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД); Председател на Управителния съвет на Националния комитет по корпоративно управление (НККУ); Член на Борда на директорите на Европейската асоциация за фондове и управление на активи (EFAMA).

Наталия Петрова притежава докторска степен по финанси и вече 20 години е университетски преподавател по дисциплини като фондови борси, корпоративни финанси и управление на портфейл. Тя активно участва в редица инициативи, насочени към развитие на сектора за управление на активи и повишаване на финансовата грамотност в България.

- Как структурирате инвестиционните си продукти, за да останат печеливши в дългосрочен план?

Дългосрочният успех започва с правилното съчетание между инвестиционна стратегия, риск и инвестиционен хоризонт. Нито един фонд не може и не трябва да гарантира положителна доходност при всички пазарни условия, затова разнообразието от продукти е изключително важно. "Конкорд Асет Мениджмънт" управлява шест колективни инвестиционни схеми, три алтернативни инвестиционни фонда в България и един в Люксембург. Това ни позволява да предоставяме достъп до различни класове активи, сектори и инвестиционни стратегии. Особено се гордеем с нашия регулярен инвестицонен продукт, който позволява инвестиране с малки суми на равни интервали от време. Смятам, че това е един от най-важните начини да разширим участието на индивидуалните инвеститори на капиталовите пазари, защото не е необходимо да разполагат със значителни средства, за да започнат да инвестират.

Интересни са данните на EFAMA относно участието на домакинствата в капиталовите пазари, които бяха публикувани през юли 2026 г. Те дават един много показателен пример. Инвестиция от 10 000 евро в края на 2014 г. в балансиран портфейл, разпределен по равно в акции и облигации, има реална стойност от 12 736 евро в края на 2025 г., след като бъдат приспаднати всички разходи и се отчете инфлацията. Същите средства, оставени на банков депозит, имат покупателна способност от едва 7605 евро. Разликата е 5131 евро. Разбира се, това са исторически резултати, а не гаранция за бъдеща доходност, но показват как инфлацията изяжда покупателната способност, докато инвестицията във взаимни фондове може да я повиши.

- Какво съветвате клиентите си в турбулентни времена при волатилност на активите? Как избягвате пазарните спадове?

Пазарните спадове не могат да бъдат напълно избегнати. Това, което можем да направим, е да управляваме риска чрез диверсификация, внимателен подбор на активите и последователна инвестиционна политика. В периоди на висока волатилност най-голямата грешка често е вземането на емоционални решения. Инвестирането трябва да бъде съобразено с финансовите цели и хоризонта на всеки инвеститор, а не с ежедневните движения на пазара. Времето е ценен спътник за преодоляване на краткосрочни сътресения и турбуленции на пазарите.

Има обаче и друг риск, който често се подценява – рискът от неинвестиране, от неучастие на капиталовите пазари. Когато говорим за дългосрочно натрупване на капитал, инфлацията и пропуснатите инвестиционни възможности също трябва да бъдат част от оценката на риска. Нашата задача е не да обещаваме отсъствие на риск, а да помагаме на инвеститорите да го разбират и управляват разумно, за да постигат увеличаване на стойността на инвестицията си.

- Законодателните промени изискват въвеждането на по-строги инструменти за управление на ликвидността (LMT). Какви инструменти за ликвидност стават задължителни за КИС? Срещат ли фондовете трудности при тяхното изпълнение?

С измененията в европейската регулаторна рамка са въвеждат хармонизирани изисквания за управление на ликвидния риск. За UCITS фондовете се предвижда избор на най-малко два подходящи инструмента от определения списък, съобразени с инвестиционната стратегия, ликвидния профил и политиката за обратно изкупуване на съответния фонд. Сред възможните механизми са ограничаване на обратните изкупувания, удължаване на срока за предизвестие, инструменти за справедливо разпределение на разходите, свързани с ликвидността и други. Тези инструменти трябва да бъдат подробно описани в Правилата, Правилата за управление на ликвидността и Правилата за управление на риска на фондовете и обяснени на инвеститорите. Предизвикателствата пред индустрията са основно технологични и оперативни – адаптиране на системите, правилата и процедурите. Като представител на сектора считам, че защитата на инвеститорите и конкурентоспособността на европейската индустрия трябва да вървят ръка за ръка.

- Какви инвеститори се насочват към фондовете с вложения в недвижими имоти, енергетика и активи в региона?

Тематичните и регионално ориентираните фондове обикновено привличат инвеститори, които търсят експозиция към конкретни сектори или географски пазари и са готови да поемат съответното ниво на риск. Фондовете ни, насочени към недвижими имоти и енергетика, предоставят възможност за участие в динамиката на тези сектори чрез професионално управляван портфейл от финансови инструменти. Подобни стратегии обикновено са по-подходящи за инвеститори с дългосрочен хоризонт и по-висока толерантност към риск.

- Какви са предизвикателствата пред дружествата, които управляват колективни инвестиционни схеми?

Ролята на управляващите дружества не се изчерпва само с управлението на средства. Те имат важна задача да обясняват достъпно как работят инвестиционните продукти, какви са рисковете и как инвестирането може да бъде част от дългосрочното финансово планиране.

Едно от най-сериозните предизвикателства остава изграждането на доверие и повишаването на инвестиционната култура. В България все още има хора, които възприемат инвестирането като прекалено сложно или рисково и предпочитат да държат спестяванията си в депозити. Според доклада на EFAMA от юли 2026 г. България е на първо място сред разглежданите европейски държави по този показател – 70% от финансовите активи на домакинствата в обхванатите категории се държат в депозити. За сравнение, в Швеция делът е 18%, в Дания – 19%, а средно за Европа – 40,1%. Това е огромен неизползван потенциал, но и сериозно предизвикателство пред бъдещата финансова сигурност на домакинствата.

Още по-показателни са данните на EIOPA от 2024 г. – едва 11% от анкетираните българи притежават инвестиционни продукти като акции, облигации или ETF, докато в Швеция този дял достига 42%.

Присъединяването ни към еврозоната през 2026 г. е историческа стъпка, но само по себе си няма да промени инвестиционното поведение на българските домакинства. Необходими са целенасочени действия за повишаване на финансовото образование, достъпни инвестиционни продукти и ефективни дигитални канали.

- Каква е ролята на изкуствения интелект при използването на дигитални платформи за дистрибуция? Помага ли на клиентите автоматизираното управление при вземане на инвестиционни решения?

Дигитализацията и изкуственият интелект имат потенциала да направят инвестирането значително по-достъпно за широк кръг от хора. Те могат да намалят част от бариерите, свързани със сложността на финансовите продукти, да подобрят клиентското обслужване и да улеснят процеса на вземане на инвестиционни решения. Същевременно вярваме, че бъдещето на индустрията не е в замяната на професионалното управление с алгоритми, а в съчетаването на технологичните възможности с човешката експертиза. Именно този баланс може да създаде по-ефективно, персонализирано и надеждно инвестиционно обслужване.

- Какви са тенденциите в европейската индустрия на инвестиционните фондове при развитието на управляваните активи, инвестиционните потоци и променящите се предпочитания на инвеститорите?

Европейската индустрия на управление на активи продължава да расте. Според EFAMA активите под управление достигат към септември 2025 г. приблизително 34,4 трилиона евро, като 58% от тях са разпределени в инвестиционни фондове, а останалите – в доверително управление. Наблюдаваме засилен интерес към ETF, нискоразходни инвестиционни решения, алтернативни инвестиции и дигитални канали за дистрибуция.

Според мен най-важната тенденция е постепенната промяна в поведението на европейските домакинства. Докато преди 10 години средно 60% от новопридобиваните финансови активи на домакинствата са били насочвани към депозити, след 2020 г. този дял намалява до 45%. Това е положителен сигнал, макар че общият дял на депозитите във финансовото богатство остава висок.

Една от най-интересните тенденции за стимулиране на участието на гражданите на капиталовите пазари, е развитието на спестовно-инвестиционните сметки – Savings and Investment Accounts. Те вече съществуват в 14 европейски държави, сред които успешни примери са Швеция, Франция, Италия, Норвегия и Обединеното кралство. Европейската комисия вече препоръча държавите членки да развиват подобни сметки с данъчни стимули, опростени процедури, широк избор от инвестиционни инструменти и без задължителен минимален размер на инвестицията.

България трябва да бъде активен участник в този процес. След приемането на еврото имаме възможност не просто да бъдем част от единния валутен пазар, а да изградим много по-силна инвестиционна и финансова култура, по-дълбока интеграция с европейските капиталови пазари и по-солидна основа за управление на личните ни финанси.

- Защо подкрепяте Investor Finance Forum?

Подкрепяме Investor Finance Forum, защото вярваме, че развитието на капиталовия пазар започва с информирания инвеститор. Когато само 11% от анкетираните българи притежават инвестиционни продукти, е очевидно, че имаме още много работа. Финансовата грамотност не е просто въпрос на образование – тя е предпоставка за по-добра финансова сигурност, за свобода на личния избор и за конкурентоспособна икономика.

В "Конкорд Асет Мениджмънт" активно подкрепяме образователни инициативи и популяризирането на дългосрочното инвестиране. За нас е важно да покажем, че капиталовите пазари не са запазена територия за професионалистите или за хората със значителни финансови средства. България вече направи голямата крачка към еврозоната. Следващата ни задача е да превърнем повече българи от спестители в инвеститори. Защото истинският успех на капиталовия пазар се измерва не само с управляваните активи, а и с броя на хората, които участват в него.