Байдън трябва да укрепи отслабената при Тръмп финансова система

Изглежда, че американските капиталови пазари са напът да излязат от пандемията в изненадващо добра форма: акциите се котират, кредитът се движи свободно, а банките отчитат рекордни печалби. Възможно ли е финансовата система на страната, която се представи толкова лошо около и по време на ипотечната криза  през 2008 г., да е толкова здрава и устойчива, че реформа вече да не е необходима?

Още преди Тръмп да дойде на власт, и след Закона Дод-Франк от 2010 г., финансовата система на САЩ все още имаше слабости. Банките разполагаха с повече капитал, за абсорбиране на загубите, но недостатъчно, за да оцелеят в тежка криза. Някои от най-големите не бяха наясно какво точно правят всеки един. Рисковете нарастваха извън традиционните банки - при корпоративното, ипотечното и автомобилното кредитиране, както и при уязвимите на масови тегления парични взаимни фондове. Регулаторите не разполагаха с необходимите данни, за да обяснят внезапните сривове, или дори да разбират какво се случва на пазарите на акции, облигации и деривати. Милиони американци, особено бедните и малцинствата, останаха извън банковата система и станаха мишена на всякакви финансови хиени.

Администрацията на Тръмп не успя да реши тези проблеми и в много отношения влоши нещата. Тя отслаби стрес тестовете на Федералния резерв, предназначени да установят дали банките са достатъчно капитализирани, за да издържат на финансова буря. Обезсили правилото Волкър, замислено да ограничи финансовите спекулации от страна на банките. Тя подкопа способността на Съвета за надзор на финансовата стабилност (FSOC) да идентифицира и се справя с рисковете, възникващи извън банките. Почти разтури Бюрото за финансова защита на потребителите (CFPB) и преустанови усилията за ограничаване на хищническото поведение в някои области, включително бързите кредити и инвестиционните консултации. Администрацията подкопа правилата, целящи да гарантират, че всички американци имат справедлив достъп до кредитни и финансови услуги.

Когато пандемията дойде, финансовата система беше зле подготвена. Веднага след като мащабът на заплахата стана очевиден, краткосрочното кредитиране, което поддържа финансовите институции и голяма част от корпоративната Америка, пресъхна: Американците трупаха кеш и излазоха от всякакви инвестиции, които носеха някакъв риск. Банковите акции потънаха, разходите по заемита нараснаха, небанковите ипотечни компании се сринаха, а тегленията пресушиха фондовете на паричния пазар. Само благодарение на бързата и безпрецедентна реакция на Конгреса, Министерството на финансите и Федералния резерв - които обещаха трилиони долари за гарантиране на почти всеки вид кредитиране и за подкрепа на потребителите - банките избегнаха мащабни загуби и системата се размина с колапса.