Фед не трябва да пречи на дългосрочните лихви да се покачат

Методът на Фербер, техника за трениране на съня, учи бебетата да се самоуспокояват и да заспиват сами. Това е колкото техника за обучение на нови родители да игнорират плача на бебето си, толкова и такава за детето да се научи да се справя само, пише за Financial Times Ричард Бърнстийн, главен изпълнителен и инвестиционен директор на Richard Bernstein Advisors. 

Федералният резерв на САЩ трябва да обмисли „ферберизиране” на инвеститорите в облигации и да игнорира евентуалнтие бъдещи пазарни паники, като онази, настъпила когато централната банка даде сигнал за затягане на монетарната политика през 2013 г. Дългосрочното здраве и конкурентоспособността на американската икономика може да зависят от самоуспокояваща способност на инвеститорите в облигации за нагаждане към реалността.

Следователно по-стръмната крива е проста мярка за по-добри маржове на печалба на банките и в миналите цикли е стимулирала по-голямо желание за отпускане на заеми. В исторически план проучването на Фед сред старши банкови служители по кредитирането показва, че банките са били по-склонни да отпускат заеми за реалната икономика, когато кривата на доходността е била по-стръмна.

Имайки предвид този опростен модел на банковите печалби, учебниците подчертават контрола на Фед върху краткосрочните лихвени проценти като инструмент за контрол на кредитирането. Фед намалява разходите за финансиране на банките и стимулира кредитирането, когато намалява лихвените проценти. И обратното, той увеличава лихвите по финансиране им и ограничава кредитирането, когато повишава краткосрочните лихви. Съчетаването на по-ниски краткосрочни лихвени проценти с по-стръмна крива на доходността може да бъде мощен стимул за банково кредитиране.

Политиките в този цикъл обаче са уникални. Тъй като краткосрочните лихвени проценти в САЩ са близо до нулата, Фед се опита да стимулира допълнително икономиката чрез закупуване на по-дългосрочни облигации и намаляване на дългосрочните лихви. Тези действия наистина намалиха дългосрочните разходи по заемите в икономиката, но желанието на банките да отпускат заеми бе ограничено, тъй като кредитните (лихвените) маржове се стесниха, а рисковите премии намаляха.

В предишни цикли банките желаеха да отпускат заеми въпреки относително плоската крива на доходността, може би защото можеха да увеличат тесните кредитни маржове чрез ливъридж. Регулациите след финансовата криза обаче сега ограничават способността им да използват ливъридж.